Выбрать главу

С вродената си склонност към шеги и лудории тя започна да го дразни в най-интимните мигове и да го кара да настръхва от възбуда. Възсядаше го и го поемаше целия в себе си, и го караше да тръпне и стене от удоволствие.

— Жанет, трябва да правиш това, което аз искам!

— Защо? — подразни го тя, надигна се и отново се отпусна върху него.

— Защото съм по-голям от теб — изохка той.

— О, да, забелязах. Твърде си голям, но ще се научиш понякога да ми се подчиняваш.

— Защо?

— Защото съм по-възрастна от теб!

Едуард избухна в смях. Той вече бе опитен воин и се чувстваше достатъчно зрял, за да й бъде баща. Ала тя наистина бе с една година по-голяма от него и му се налагаше още когато бе на десет, а той на девет години.

— Станала си чудесна любовница — подхвърли той.

Следващите два часа прекараха в спор кой ще играе решаваща роля в тяхната любовна игра. Едуард спечели спора, но точно това всъщност бе желанието на Джоан. Тя лежеше отпусната и задоволена в прегръдките му, но изведнъж стана сериозна.

— Едуард, моля те не казвай на никого, че искаме да се оженим, докато не получим разрешение от папата.

— Скъпа, този път няма да позволя на никого да те отнеме от мен.

Ала Джоан знаеше силата на краля и кралицата.

— Моля те, Едуард!

— Добре, ще се подчиня на желанието ти, но само защото си по-възрастна от мен и понякога по-умна — добави той и зарови лице в косите й.

Поради възрастта и тежката болест Уорик се чувстваше много отпаднал. Не бе свикнал да бъде толкова безпомощен и бездеен, затова Бриана по цял ден седеше край леглото му и го забавляваше, като му показваше рисунките и скиците си.

Той седеше облегнат на възглавницата и я гледаше с аквамариновите си очи.

— Знам, че ви е трудно да разговаряте за Робер. За мен също е много мъчително, но искам да ми кажете истината, милорд.

— Наричай ме Ги. Какво искаш да разбереш?

— Много мислих и накрая сърцето ми подсказа, че Кристиан не е убил Робер. Принц Едуард го е убил, нали?

Ги де Бошан кимна:

— Робер и принц Лайънъл заговорничеха срещу принц Едуард. Кристиан и Едуард си размениха доспехите, защото младият Рендъл Грей бе подслушал разговора на заговорниците. Смятали са да убият престолонаследника по време на турнира. Но синът ми и аз се заклехме пред краля да запазим всичко в тайна. Кралят и аз имаме обща съдба — тя ни е наказала с един от синовете ни и ни е благословила с другия.

— Няма да издам тайната ти, Ги. Нито дори пред Кристиан. Срамувам се да го призная, но в един миг си мислех, че Кристиан е убил брат си, за да наследи титлата и замъците.

— Майка му и аз бяхме законно женени. Кристиан щеше да бъде мой наследник дори и Робер да беше жив. Ала Кристиан не се нуждае от моите замъци. Той е принц по рождение.

— Принц Дракар — усмихна се Бриана. Стана й приятно само като произнесе името му. — А ти как се запозна със своята принцеса?

Очите му се забулиха от спомените.

— Моят дядо е участвал в кръстоносните походи в свитата на Едуард 1. Нашият род е имал имение край Акра. Баща ми много често е пътувал до Ориента, за да ръководи търговските ни дела. Когато пораснах, повечето от именията ни в Ориента бяха изгубени, а рицарите от Ордена на тамплиерите бяха изгонени от Акра. Заминах на Изток, за да се опитам да спася част от имуществото ни. Тогава срещнах Шарон в летния дворец на баща й, владетел от отоманската династия. Пристанището Хайфа на брега на Средиземно море е разкошен град с позлатени минарета на джамии и куполи на християнски църкви. Приличаше на приказно царство, в което срещнах своята принцеса. Привличането ни беше взаимно. Тя беше екзотична като орхидея и величествена като богиня. Отдадох й сърцето си завинаги. Така и не разбрах какво хареса тя в мен. Може би че се различавах от останалите — в арабския свят един англо-нормански рицар е твърде странно явление. Бях полудял от любов към нея. Тя не настояваше да се оженим, но аз исках и ние тайно се венчахме. Ако ни бяха заловили, и двамата щяхме да загинем. Късно през нощта я скрих на борда на моя кораб и отплавахме с утринния прилив. Можеш ли да си представиш ужаса ми, когато на сутринта разбрах, че тя е избягала от кораба?

Уорик притвори очи. След всичките тези години той все още страдаше за своята арабска принцеса. Бриана разбра, че трябва да се опита да го разсее.

Обръсна го и сетне с усмивка му подаде огледалото.

— Ги де Бошан, нямаш представа колко се уплаших от теб, когато за пръв път се срещнахме преди една година.

Той изненадано я изгледа.