Глинис изяде една сочна фурма и облиза устните си.
— Измина цяла седмица, откакто войската се завърна. Не разбирам защо Хоуксблъд и Али още ги няма.
Джоан, която внимателно вадеше апетитните червени семена на един нар, уверено каза:
— Всеки момент ще се върнат. Трябвало е да отидат в Авиньон.
Всички разбраха, че младата жена иска да им каже нещо важно и я погледнаха с интерес.
— Кристиан е отишъл при папата, за да получи разрешение за брака ни с принц Едуард. Но моля ви, не казвайте на никого. Знам, че много хора ще бъдат против.
— Защото сте втори братовчеди ли? — попита Адел.
— Не. Кралица Филипа ме смята за безсрамна и лека жена, защото съм била сгодена за двама мъже едновременно, а сега внезапно се превърнах в доста богата и желана вдовица. Всяка вечер в голямата зала на двореца около мен се въртят много ухажори и тя ме мисли за лекомислена. Едуард гори от нетърпение да обяви за нашия брак, но ми обеща, че ще го запази в тайна, докато не получим разрешението от папата. Казах му, че няма защо да ревнува. Тези мъже се стремят само към парите ми.
Жените се засмяха. Имаше доста мъже, които не се интересуваха само от парите на Джоан.
— Откакто Хоуксблъд замина за Авиньон, изтекоха толкова дни, колкото да отидат и да се върнат пет пъти от Авиньон до Бордо — разтревожи се Глинис. — Авиньон е близо до Марсилия, голямото пристанище на французите на Средиземно море, а според слуховете именно в Марсилия чумата върлувала най-силно. Говори се дори, че са измрели повече от петнадесет хиляди души там.
Бриана взе една слива и тъкмо се готвеше да я захапе, когато мрачните думи на Глинис я накараха да я остави. Паника се надигна в гърдите й. Припомни си как Кристиан бе пристигнал посред нощ, за да се сбогува с нея. Тогава някакъв скрит, потаен глас й бе прошепнал, че може би няма да го види отново. Дали съдбата щеше да й предаде най-суровия, най-жестокия урок през живота й? Или това ще бъде наказанието й за всичките й грехове? Животът не е приказка, в която краят винаги е добър. Наистина се беше омъжила за принц, но как можеше да бъде щастлива без него!
Замисли се за книгата, която пишеше от няколко дни, и решението изплува в мислите й. Непременно трябва да измисли щастлив завършек. Може би Кристиан никога няма да я прочете, но ще я прочете неговият син, техният син.
— Те ще се върнат, Глинис. Трябва да изтръгнеш тези мрачни съмнения от душата си.
Адел горещо се молеше надеждите на Бриана за връщането на Кристиан да не се окажат напразни. Но все пак беше доста странно, че закъсняваше толкова много. Понякога секретарите на папата протакаха с месеци разрешенията за брак на знатни особи, особено ако са престолонаследници. Редно бе Хоуксблъд да остави пергамента с молбата на принца в папския дворец в Авиньон и веднага да поеме по обратния път към Бордо, а не да чака със седмици отговора, жадуван от Джоан и Едуард. Накрая сърцето на Адел започна да се свива от страх при мисълта, че тя и Бриана никога няма да видят отново нито Кристиан, нито оръженосеца му. Разбира се, в никакъв случай не трябваше да издава тревожните си опасения, за да не разруши надеждите на Бриана.
Един ден Глинис не издържа и прибра в сандъка си сватбената рокля заедно с всички надежди за щастлив брак. Готова бе на всичко, за да ускори връщането на своя Али — и на всевъзможни заклинания, и на жертвоприношения пред олтара на древната богиня, пророчицата от Уелс. Беше стигнала дори дотам, че започна да подозира дали няма някаква връзка между прекалено дългото отсъствие на Кристиан и загадъчното изчезване на баронесата Лизет дьо Сен Ло. Според Адел вече се натрупаха доста много съвпадения, за да не се усъмни в някаква коварна игра на съдбата. Бриана не бе чак толкова заслепена, че да не забележи състрадателните погледи, с които я удостояваха всички придворни дами, дори и най-близката й приятелка Джоан.
Най-после принц Едуард получи съобщение от Хоуксблъд — Кристиан предал молбата в папския дворец в Авиньон, но ще отсъства за известно време от Бордо, докато уреди някакви свои лични дела, които не търпели отлагане. Едуард веднага сподели новината с Джоан, но тя не посмя да предаде тази обезкуражаваща вест на Бриана. Защото какво би било по-важно за рицаря Кристиан де Бошан от грижата как по-скоро да се върне в къщата си в Бордо, при любимата си съпруга?
Но Бриана също получи писмо от него, в което Кристиан потвърждаваше, че ще пътува още няколко седмици, преди да се завърне при нея. Нямаше повече обяснения, ала въпреки това тя запази спокойствие, защото видя страстното му послание, съдържащо се в кратките, но многозначителни думи на края на писмото: „Завинаги твой Кристиан“.