Най-после мирният договор бе подписан. Крал Едуард III се отказа от претенциите си към френския престол и върна на французите обширни територии, завоювани от англичаните в северна Франция, но в замяна получи Ангумоа, Бигор, Гаскон, Гийен, Гюин, Димузен, Пуату, Понтийо, Руерж и Сентонж — тези южни области Плантагенетите наричаха с обобщеното название Аквитания. Разбира се, дори не бе необходимо да се споменава, че кралят на Англия оставаше владетел и на Кале. Освен това френската корона се задължаваше да заплати три милиона златни крони в продължение на шест години като откуп за френския крал, за дофина29 и за знатните благородници.
Кралят на Англия реши да предаде управлението на Аквитания на сина си, принц Едуард, заедно с пълномощията за останалите английски владения на френска земя. Принцът съобщи тази радостна вест на Джоан и лицето й грейна от щастие. Но и тя имаше с какво да го изненада. Беше прекарала сутринта в дома на Бриана, далеч от любопитните очи на придворните дами в кралския дворец. Сега Джоан едва издържаше да настъпи най-приятният миг от деня — когато легне до любимия си принц, за да сподели своята тайна с него.
Целувките му ставаха все по-настойчиви. Тя притисна ръката му към голите си гърди и после бавно я спусна към корема. Долепи устни към ухото му нежно прошепна:
— Скъпи, струва ми се, че отново ще ставаш баща. Но този път ще бъде момче.
Едуард извика и скочи от леглото. Джоан уплашено притисна пръсти към устните си — този път нейният любим принц не изглеждаше много радостен.
— Облечи се — промърмори Едуард.
— Да не би да си ми сърдит? — колебливо попита тя.
— Аз? Да съм ти сърдит? Защо?
— Изглеждаш ми някак особен… — продължи Джоан.
— Моя малка Жанет, изнерви ме само това, че избра неподходящ момент, за да ми го съобщиш. Вече бях доста възбуден, а сега не мога да продължа.
— Защо? — тихо попита тя.
— Защото изведнъж се замислих какво означава да спим заедно, преди да сме се венчали пред олтара.
— Но нали още не е пристигнало разрешението от папата…
— По дяволите това разрешение!
— Едуард, сигурен ли си, че ме обичаш?
Той я грабна със силните си ръце и я изправи на леглото, за да се изравни с него.
— Сърце мое, никога в живота си не съм бил по-сигурен. Ако наистина носиш моя син под сърцето си, той ще царува един ден само ако бъде законнороден и признат за престолонаследник. Затова искам всичко да се уреди с църквата и с Кралския съвет, както е по закон. Когато получим проклетото папско одобрение, повторно ще се венчаем в Уестминстърското абатство — това ще бъде официалното ни бракосъчетание. Много държа всичко да бъде както е според традициите! Ще присъства цялото кралско семейство, цветът на английската аристокрация, а ти ще бъдеш принцесата на Уелс. Обаче можем да се оженим още тази нощ, само ние двамата!
— Но какво да облека? — стреснато попита Джоан, все още зашеметена от неочакваното му предложение.
Едуард се засмя.
— Сега минава полунощ и ще те види само старият свещеник. Така че какво значение има каква рокля ще сложиш?
— Как така да няма значение? Много държа да съм безупречна на моята истинска сватба!
Едуард я целуна по ухото.
— Сложи нещо, което лесно да се съблича, скъпа. Даже съм съгласен да се загърнеш така, както си сега, без никакви дрехи, в едно от моите наметала, защото веднага след церемонията ще те доведа обратно в леглото! Трябва да продължим това, което не успяхме да довършим. — Той притисна подутия си член към гладкото й бедро, но въображението на Джоан вече бе обсебено от други грижи.
— Може ли да облека роклята от пурпурно кадифе със златните леопарди на гърба?
Принцът отново въздъхна отчаян.
— Да, сигурно ще може. Но това означава да се върна в двореца, за да ти я донеса.
— Бедният Едуард! Ще ми простиш ли, че така те измъчвам?
Той целуна прелестното й носле. Явно не беше способен да й откаже каквото и да му поискаше тя.
— Ти си моята обожавана любима, а аз съм твоят предан рицар.
— Ще се постарая да те възнаградя, Едуард Плантагенет.
Кралят на Франция, четиримата му синове и всички знатни благородници, пленени от англичаните, се ползваха от гостоприемството на краля и кралицата в двореца им в Бордо. Всички се надяваха по-дълго да останат в Южна Франция — докато бъде изплатен откупът, — но Плантагенетите бяха достатъчно практични и разбираха, че тук, в Бордо, много по-голяма бе вероятността французите да организират бягство.
29
Дофин във Франция се нарича престолонаследникът или първородният принц, от областта Дофин край Френските Алпи. — Б.пр.