Към края на октомври бяха готови корабите за превозването на знатните заложници в Англия. В изблик на кралска щедрост Едуард III предложи на Жан Валоа след пристигането в Лондон да се настани в новопостроения дворец на Темза, наречен „Савой“ в чест на победите във Франция. Преди отпътуването към Дувър най-изтъкнатите благородници от двете кралства щяха участвуват във внушителен лов на елени, сърни и друг дивеч, след който щяха да се съберат на грандиозно пиршество.
Бриана и Джоан очакваха с нетърпение деня, определен за кралския ловен излет. В Южна Франция есента беше прекрасна. Отминаха задушните летни месеци, въздухът беше кристално чист и прохладен, освежаван от морския бриз.
Бриана ставаше от леглото, когато й прилоша за пръв път. Надяваше се, че ще й мине, ала след като се изкъпа, от острата миризма от кухнята отново й прилоша. Почувства се много зле и я обзе самосъжаление. Разбра, че няма да може да отиде на лов, и каза на приятелката си да тръгне без нея. Джоан искреше от щастие и беше очарователна в новия си костюм за езда от кремаво кадифе.
Бриана се отправи към спалнята. Гаденето вече бе преминало. За да се разсее, реши да облече най-хубавата си синьозелена копринена рокля. Излезе на балкона, за да подиша чист въздух и да изсуши косите си на слънце.
Видя, че от кралския дворец потегли внушителна кавалкада от знатни благородници и придворни дами, облечени в ловни костюми. От тях струеше веселие и жизнерадостност. Гледката бе много живописна — красиви коне, пъстроцветни тоалети, ловни соколи и кучета от различни породи.
Очите й внезапно се разшириха от изненада. Сред дамите Бриана съзря баронеса Лизет Сен Ло, която дръзко флиртуваше с краля на Франция. Обзе я силен гняв и забрави за сутрешното си прилошаване. Предполагаше се, че баронесата е само една затворничка, но ето че тя беше сред най-знатните благородници от двете кралства, ухажвана от двама крале. Каза си, че това е върхът на несправедливостта. Влезе в стаята си и легна на леглото. Струваше й се, че целият свят е против нея.
Кристиан Хоуксблъд и Али слязоха от кораба, който току-що бе акостирал в пристанището на Бордо. И двамата бяха облечени в арабски роби, с чалми на главите, а между тях вървеше забулена жена. Двамата мъже й помогнаха да се качи на великолепен арабски жребец и тримата се отправиха покрай Гарона към абатство Сен Андре.
Спряха пред бялата каменна къща на граф Уорик. Али отведе конете в конюшнята, а принц Дракар подаде ръка на майка си и я поведе към къщата.
Уорик старателно лъскаше меча си — не можеше да търпи и най-малката следа от ръжда по бляскавото му острие. Не се замисляше дали някога още веднъж ще го използва на бойното поле. Чу някакви стъпки и надигна глава, преди новодошлите да се бяха появили на прага.
Хоуксблъд се спря под свода. Чалмата на главата му почти докосна арката. Аквамариновите очи на бащата и сина се срещнаха и в следващия миг засияха от радост. Макар да го криеше от Бриана, Уорик не спираше да се тревожи заради дългото отсъствие на сина си. Сега, когато скъпият му син отново се появи в дома му, графът най-после можеше да се усмихне щастливо.
Тогава Хоуксблъд се отдръпна и зад него се показа дребна жена, скрита под бялото було. Тя вдигна ръка, за да отметне булото, скъпият накит над китката й проблесна за миг и Кристиан де Бошан за пръв път през живота си видя как на обруленото от ветровете лице на Ги де Бошан се изписа възхищение. Кристиан си помисли, че може би и той е гледал с такъв удивителен израз на преклонение красивото лице на Бриана.
Внезапно проумя, че този миг е съвсем интимен, само за двете влюбени сърца, когато всички останали са излишни, затова безмълвно се оттегли в тъмнината.
Бриана уплашено подскочи. През стаята профуча котенцето, а след него се зададе Нешър. Мъфи изскочи на терасата и оттам се озова на съседния покрив, изплашена до смърт от яростния си преследвач.
Бриана се задъха и се отпусна в креслото, изплашена от суматохата. Но след малко отново се надигна, излезе на терасата и сърдито извика:
— Това вече е последната лудория, която ще се случи в тази къща!
Котето се беше сгушило на покрива, а Нешър поглеждаше нагоре, замислен дали да продължи преследването и с това да си навлече гнева на Бриана, или да изчака.
— Ти, проклет малък дявол! Ще ти отрежа мустаците! — заплаши го тя. Невестулката се присви от страх. След малко жената се успокои и се обърна към котето. — Ела, Мъфи, ела… ще прогоним онова лошо зверче… ела, Мъфи30. Не му обръщай внимание, не се страхувай. Адел, по дяволите, защо трябваше да измисляш на това коте толкова глупаво име?