Гняв, примесен със страстно желание, го прониза като стрела. Главата му се замая, той обви кръста й със силните си ръце и потърси устните й.
Сърцето на Джоан учестено заби. Целувките му бяха горещи и упойващи. Тялото на Едуард беше едро и стегнато, а мускулестите му гърди се притискаха страстно към нейните, така както винаги бе бленувала.
Желанието бе завладяло Едуард, слабините му пламтяха, а кръвта бясно пулсираше в слепоочията му. Той не искаше да я пуска, но знаеше, че някой може да ги види.
— Ела с мен в конюшнята — дрезгаво прошепна принцът.
Може и да беше палавница, но никога нямаше да стане лека жена. Погледът й, изпълнен с високомерие и внезапна студенина, го накара да застине на мястото си.
— Аз нямах предвид… исках да те поканя да пояздим заедно.
Господи, това прозвуча още по-лошо. Той смутено прокара ръка през русите си къдрици.
Сърцето на девойката се изпълни с жалост към него. Очите й отново го изгледаха дяволито.
— Знам едно място, където можеш да ме прегръщаш, без да предизвикаме клюки.
— Къде? — властно попита той. Обзе го гняв, че това крехко създание успява да предизвика такъв хаос в душата му.
— На танците. Ще запазя един танц за вас тази нощ, Ваше Височество.
Тя го остави толкова възбуден, че той трудно можеше да върви. Не можеше да язди в това състояние и затова се упъти към реката. Студената вода щеше да охлади страстта му.
Вече в стаята си, Джоан се изправи пред огледалото. Докосна леко устните си. Искаше й се да запази усещането за устните му, докато не я целунеше отново. Тази вечер! Никога не се бе чувствала по-щастлива!
Бриана рисува до късно вечерта. Тя щастливо си тананикаше, докато изписваше с четката по тънкия пергамент бъдещето си име Бриана де Бошан, заобиколено с цветя и сърца. Тръпки на възбуда преминаваха по тялото й, когато си припомняше тюркоазените очи на Робер де Бошан и настойчивия му поглед, който не се отделяше от лицето й при срещата им в Бъркхемстед.
Внезапно от устните й се изтръгна силна въздишка. „Тюркоазени… аквамаринови!“ Навярно Робер де Бошан бе тайнственият рицар, завладял сънищата й. Не можеше да сбърка тези очи. Сърцето й се изпълни с щастие. Нима всичко, което ставаше с нея, беше истина. Нима наистина съдбата й бе изпратила рицаря на нощните й блянове? Нима Робер де Бошан бе мъжът, за когото страстно бе молила света Агнес? Младото момиче приближи към леглото и нетърпеливо отметна завивките. Щеше ли да го сънува и тази нощ? Колкото по-скоро заспи, толкова по-скоро ще разбере. Когато най-после се успокои и заспа, в съня й се яви Уорик. Той изглеждаше огромен и застрашителен, но този път девойката не изпита страх.
— Много съм доволен, че се съгласи да се сгодиш за моя син.
Видението изчезна и на негово място се появи образът на Робер де Бошан.
Когато високата му фигура се склони над нея, дъхът й секна. Както винаги тялото й потръпна от желание. Искаше страстно да се приближи към него, жадуваше той да я докосне, да я целуне, да я докосва по най-интимните места. Беше замаяна от щастие, когато най-после ръцете им се срещнаха. Тя се засмя и очите й се срещнаха със завладяващите аквамаринови очи.
— Най-после си моя… дойдох да те отведа. — Гласът му беше дълбок и трептеше от вълнение, а очите му горяха от желание.
Той беше висок и силен мъж, точно такъв, за какъвто винаги бе мечтала. Лицето му излъчваше сила и гордост. Не можа да се сдържи и прокара пръст по него. Докосна високите скули и силната му челюст, а сетне пръстът й се плъзна по дълбоката вдлъбнатина на брадичката. Когато се спря на устните му, той леко го захапа. Тръпка премина през цялото й тяло, гърдите й се втвърдиха от възбуда. От устните й избликна чувствен смях, който го предизвикваше и сякаш го подканяше да бъде по-смел. Устните му се допряха до малката бенка на лявата й буза.
— Нали ще ми разрешиш да вкуся от този омагьосващ белег?
Устните й потръпнаха и тя повдигна лице, за да приеме целувките му. Силните му ръце я обгърнаха, сетне се плъзнаха надолу и тя усети, че дланите му докосват другия й скрит белег.
— Точно този исках да вкуся.
Той се засмя и тя видя белите му зъби. Никой досега не й бе говорил по този начин, но на нея й харесваше. Погледите им се срещнаха и тя се усмихна.
— Ще ти позволя да го вкусиш през първата ни брачна нощ.
— Ако ме накараш да чакам дотогава, ще те изям цялата — закле се той.
— А ако ме накараш да чакам още дълго твоите целувки, ще изпищя — дрезгаво промълви Бриана.
Устните му се спуснаха надолу и спряха на гърдите.
Стори й се, че ще умре от желание. Очите й светнаха предизвикателно и тя отвори уста да изкрещи. В този миг устните му се разтвориха и се впиха в нейните. Сякаш някой я докосна с нажежено желязо и в гърдите й избухна пламък. Бриана изохка в съня си. Звукът я събуди. Отвори очи, не можеше да диша. Тялото й се извиваше от първата възбуда. Сънят беше като истински — можеше да усети уханието на сандалово дърво и бадеми, което се излъчваше от тялото му. Нейният непознат рицар беше синът на Уорик. Мъжът от сънищата й имаше стройното и силно тяло на Робер де Бошан, неговите аквамаринови очи, но не притежаваше бялата кожа и русите му коси. Лицето му беше мъжествено и мургаво. Имаше черна коса и завладяващата красота на Луцифер.