Котето очевидно нямаше само да слезе от покрива. Някой трябваше да се качи и да го свали оттам. Ясно бе на кого се падаше тази тежка задача. Бриана запретна полите на роклята си, хвана се за решетката и се прехвърли на покрива. Запълзя на четири крака към билото, където се беше сгушило изплашеното коте.
— Какво става тук, по дяволите? — разнесе се властен глас.
Сърцето й подскочи.
— Кристиан! — ахна тя и се изправи, за да го види по-добре. Сякаш морският бриз за миг отнесе всичките й страдания. — Катеря се по този покрив, за да изкрещя на целия свят, че те обичам! — засмя се тя. Сви ръце около устата си, отметна глава назад и силно извика: — Обичам го, обичам Кристиан де Бошан!
— Господи, нима съм се оженил за луда жена! Слизай веднага долу! — изкрещя той.
— Ела да ме хванеш! — изкикоти се тя.
— Бриана, в името на Аллаха, не скачай оттам! Много е високо! — разтревожи се Кристиан.
— По дяволите и Бога, и Аллаха! Нищо не ме интересува, щом ти си с мен! — Неописуема радост заля сърцето й, всичко й се струваше прекрасно. Никога не бе имала такъв чудесен ден.
— Почакай! Ще дойда при теб, за да те сваля! Само не мърдай, разбра ли?
— Винаги съм се чувствала сигурна в твоите ръце. Дръж ме! — Бриана хвана котето, спусна се предпазливо по плочите до ръба на покрива и скочи в ръцете на съпруга си. Двамата се търкулнаха в тревата в едно кълбо от рицарска пелерина, копринени поли и златиста коса. Котето се стрелна в тревата и повлече края на чалмата на Кристиан.
Лицето на Хоуксблъд почервеня от гняв, но смехът на Бриана беше толкова заразителен, че ядът му се стопи.
— Защо вършиш такива необмислени неща?
Тя отново се засмя и се вгледа в аквамариновите му очи.
— Послушах гласа на сърцето си.
Кристиан напрегнато се вгледа в красивото й лице. Сенките под очите й бяха изчезнали, а на устните й играеше дяволита усмивка. Те се претърколиха още няколко пъти по тревата и накрая той се озова върху нея.
— Помниш ли думите, които каза, когато се оженихме? „Ще се подчинявам на волята ти, господарю мой.“
— А ти каза: „Винаги ще те уважавам и ще бъда с тебе, духом и телом“, но се надявам не тук на тази ливада, където всички ще ни видят — пошегува се Бриана, защото усети как набъбналата му мъжественост се притиска към корема й.
— Само за това ли мислиш? — изненадан попита Кристиан.
— О, понякога си мисля за различни неща, но винаги стигам до най-важното: piece de resistance, creme de la creme31.
— Френският ти доста се е подобрил.
— Да, но се нуждая от още уроци и практика.
Кристиан не можеше повече да се сдържа. Искаше тази изкусителна и красива жена, която лежеше под него. Устните му се впиха в нейните и той остана смаян от страстния й отклик. Въобразяваше ли си или тя открито флиртуваше с него?
Устните му леко се плъзнаха по шията й, към нежната гънка между гърдите. Тя се изви като котка, която иска да бъде погалена. Щеше да я гали до забрава, щом тя жадуваше за това.
Хвана ръката й и я поведе към къщата. Искаше да се скрият в спалнята, но след няколко крачки срещнаха Адел, която радостно извика, щом го видя. Като истински кавалер Кристиан прикри нетърпението си и отговори на всичките й въпроси.
После се появи Пади, който също го обсипа с въпроси. Накрая по стълбите се спусна Джоан, поздрави го и му разказа за тайната си венчавка с принц Едуард. Кристиан и Бриана се спогледаха развеселени.
След няколко минути пристигнаха Али и Едуард. Черния принц го разпита за посещението в Авиньон, за разрешението от папата, а после разговаряха за останалата част от пътуването му. В стаята се втурна Нешър и веднага се покатери на рамото му. Бриана и Хоуксблъд избухнаха в смях. Искаха да се уединят в спалнята, но това се оказа невъзможно преди края на този чудесен ден. И двамата се чувстваха щастливи, изпълнени с копнеж след дългата раздяла. Къщата бе просторна, ала едва ли можеха да се скрият някъде при наличието на седем души и една невестулка!
Бриана предложи да хапнат нещо и развеселената Глинис се втурна към кухнята заедно със сър Рендъл Грей. Четирите влюбени двойки разговаряха през целия следобед. Кристиан понечи да им обясни къде е бил, но Бриана го хвана за ръката.
— Знам къде си бил… ти си бил в родината си. Баща ти ми каза, че и двамата сте се тревожили за съдбата на майка ти. Имал си предчувствие, че черната чума може да я покоси. Молих се да я завариш жива и здрава, господарю мой.
Очите на Кристиан заблестяха и той стисна ръката й.
— Слава Богу, аз не съм непогрешим. Когато пристигнах на Изток, чумата вече бе отминала на Запад. Намерих майка си в добро здраве. — Обърна се към Бриана и продължи: — Доведох я с мен.