Нейната реакция го изненада. Лицето й грейна от радост.
— Къде е тя?
— В момента е в къщата на баща ми. Искрено се надявам, че те двамата са напълно щастливи. Струва ми се, че днес не трябва да им досаждаме.
Всички дами въздъхнаха замечтано, когато изслушаха разказа на Кристиан за романтичната любов между баща му и майка му.
— Докато те нямаше, баща ти се разболя от чума — обади се Бриана и в следващия миг се сепна. — Господи, колко ужасно би било, ако след дългия път тя бе пристигнала в Бордо само за да разбере, че Ги не е успял да я дочака с няколко дни!
Хоуксблъд се вцепени.
— Но аз преди малко бях при него. Изглеждаше съвсем здрав!
— Ангелът на смъртта не искаше да се отдели от леглото му още от деня, в който се завърнаха победителите от Поатие — намеси се Глинис.
— Бриана и Глинис бдяха над него денем и нощем до пълното му оздравяване — обади се Джоан.
Кристиан не намираше думи, с които да изрази благодарността си.
— Благодаря ти, скъпа, от все сърце, за тази безкористна саможертва!
— Върна се точно навреме, за да присъстваш на грандиозния прием, който баща ми и майка ми дават довечера в двореца — рече принц Едуард. — След няколко дни нашите знатни пленници ще отпътуват за Англия.
— О, Едуард, трябва да се преместим в друга стая. Бриана и Кристиан навярно ще искат тази вечер да спят в тяхната спалня.
— О, не, такава мисъл въобще не ми е идвала наум — благородно заяви Кристиан и веселата компания избухна в смях — никога не бяха чували по-нахална лъжа!
Преди кралския прием принц Дракар заведе Бриана да се запознае с майка му. Младата жена бе много нервна и три пъти се преоблича преди да реши коя рокля й стои най-добре. Най-накрая избра една, чиято пола бе украсена с черна и златиста дантела, и рубиновочервен жакет, който подчертаваше великолепието на златистата й коса. Кристиан настоя да не забулва косата си с воал, а само да я завърже със златна панделка.
Когато пристигнаха в дома на баща му, графът им обясни, че принцеса Шарон е прекалено стеснителна и не желае да присъства на приема в двореца, затова двамата ще останат в къщата на Уорик. Кристиан им завидя. Принцеса Шарон пожела да поговори насаме със снаха си. Бриана плахо пристъпи в съседната стая.
Майката на Кристиан беше най-красивата и най-мургавата жена, която Бриана бе виждала. Имаше царствени черти и горда осанка, но в същото време бе нежна и женствена. Бриана веднага разбра, защо Уорик е бил омагьосан от нейния чар. Тя сигурно е събудила гореща страст у младия нормански рицар, която все още тлееше в очите на стария воин.
Двете жени боязливо пристъпиха една към друга. Тъй като по-възрастната бе принцеса по рождение, Бриана изчака тя да заговори първа.
— Обичате ли сина ми? — най-сетне попита принцесата. Гласът й прозвуча със странен екзотичен акцент.
— С цялото си сърце — увери я Бриана.
— Тогава ще можем да се разберем. Когато един ден имате свое дете, ще разберете какво е означавало за мен да се разделя със сина си.
— Любовта към децата е над всичко.
— Тогава ще бъдете прекрасна майка, лейди де Бошан.
— Колко мило прозвуча — щастливо се усмихна Бриана. — Никой не ме е наричал така от деня на сватбата ми.
— Тогава надявам се, че ще ми върнете жеста, като се обръщате към мен с името на съпруга ми.
Бриана се усмихна.
— Добре дошли в Бордо, лейди де Бошан.
— Чувала съм, че е много красив град, но много бих искала да видя Англия.
— Аз също отдавна копнея да се върна у дома — призна Бриана.
— Позволете ми да ви благодаря за това, че сте спасили живота на съпруга ми. — Тя взе едно изящно златно ковчеже и го подаде на снаха си. — Моля ви, приемете го като израз на моята благодарност… и на моята любов.
Бриана повдигна капака и ахна. Ковчежето беше пълно с рубини.
— О, аз не мога да приема…
— Глупости. Кристиан — извика тя, — ела да сложиш тези рубини на красивата си съпруга.
Уорик и Кристиан влязоха в стаята. Хоуксблъд взе ковчежето и пристъпи към Бриана. Постави рубинените обици на ушите й и закопча огърлицата на врата й.
— Великолепно! Само жена, която е достатъчно красива, за да затъмни блясъка на скъпоценните камъни, трябва да ги носи — заяви принцеса Шарон. После се обърна към Уорик и Кристиан. — Бриана и аз искаме да заминем за Англия. Какво ще кажете?
Уорик намигна на сина си.
— Вече мислих за това, но ние не искаме да живеем в Уиндзор. Възнамерявам да се приберем в моя замък в графство Уорик.