— Тогава ще бъдем съседи, татко, защото ние с Бриана ще живеем в нейния замък в Бедфорд.
Когато вечерята приключи и голямата зала бе разчистена за танците, красивият млад гасконски благородник сър Бернар де Брока се приближи до принц Едуард и прошепна в ухото му:
— Ваше Височество, искам да ви помоля за една услуга. Ще ви бъда вечно задължен, ако ме представите на вашата очарователна братовчедка, херцогинята на Кент.
Едуард гневно го изгледа. Буйният нрав на Плантагенетите всеки миг щеше да се прояви. Ала Черния принц се овладя. Прекоси огромната зала и се спря пред Джоан. Поклони се, подаде й ръка, прегърна я и след миг двамата се понесоха по блестящия под. Принцът я поведе към подиума, на който седяха краля и кралицата. Когато стигнаха до подиума, двамата спряха и Едуард вдигна ръка. Смеховете и разговорите в залата спряха. Всички погледи се насочиха към Уелския принц.
— Ваши Величества, дами и господа, искам да направя едно съобщение, преди да се върнем в Англия. Джоан, херцогинята на Кент, и аз ще се оженим в Уестминстър. Всички сте поканени!
Кралят и кралицата се спогледаха изумени, ала когато чуха радостните възгласи на присъстващите, решиха, че е по-разумно да приемат решението на сина си.
Кристиан се наведе над Бриана.
— Щом Едуард има достатъчно смелост най-после да направи това, което желае, то и аз ще го сторя.
— И какво желаете да сторите, милорд?
— Искам веднага да те заведа вкъщи, в нашето легло! — Кристиан я грабна със силните си ръце и я понесе към вратата пред смаяните погледи на придворните дами. Бриана обви ръце около врата му и се притисна към гърдите му. Група царедворци възмутени ги изгледаха.
— Това е стар арабски обичай — надменно заяви Кристиан.
Когато се върнаха, в къщата нямаше никого, тъй като всички бяха на приема в двореца. Можеха дори да се съблекат голи и да се потопят в ароматните води на фонтана, но сега така страстно жадуваха един за друг, че не можеха да пожертват нито минута за къпане.
Кристиан отново я взе на ръце и я понесе по стъпалата към горния етаж. Щом я отпусна на пода, веднага притисна устни към нейните. Целувките му слизаха все по-надолу по тялото й, а ръцете му трескаво я разсъбличаха. Това приличаше на някаква магия — той успя да я съблече докрай, без нито веднъж да откъсне устни от тялото й.
Бриана последва примера му. Това се оказа най-вълнуващата и най-възбуждащата игра, в която бяха участвали. За пръв път той я разсъбличаше изцяло без помощта й, със затворени очи, с устни, които плътно се притискаха към нежните извивки на тялото й, тъй възпламеняващи, че й се искаше да закрещи.
Когато остана напълно гола, ръцете му не я изоставиха, а продължиха да я галят, ласкаят, милват, докосват, притискат, опипват, да се плъзгат, да я гъделичкат, а след това езикът му проникна в устата й, горещ и страстен. Бриана се повдигна на пръсти, обви раменете му с две ръце и се притисна към него. В този миг твърдата му мъжественост проникна в нея.
Докато Кристиан бавно се изкачваше по стълбите, членът му се движеше в кадифената й мекота. Знаеше, че тя ще му позволи всяка интимност. Най-после помежду им нямаше никакви прегради. Бриана му вярваше напълно и знаеше, че той ще я доведе до екстаз.
Тази нощ страстта й към него нямаше граници. Тялото й вибрираше от вълните на насладата, тя се извиваше и го възбуждаше до лудост. Кристиан се опита да удължи мига на удоволствието, но Бриана започна да се движи толкова пламенно, че той разбра, че тя всеки миг ще достигне кулминацията. Чувстваше с тялото и с душата си, че тя му се отдава напълно, и той щеше я поведе към върха на насладата.
Започна да се движи в нея с твърди, но бавни тласъци. Тя се опияняваше от мъжката му сила, той й даваше всичко, за което тялото й жадуваше. Кристиан знаеше, че бавните движения ще й доставят много по-голямо удоволствие.
Тази нощ искаше да я накара да изпита блаженството на пълното отдаване, затова напрегна всички сили, за да подчини тялото й на бавния си, безкраен и влудяващ ритъм. Бриана му се покори напълно. Никога не бе изпитвала по-пълна наслада. Сякаш във вените й течеше разтопено злато, разтваряше се в костите й и във всяка фибра на тялото й. Телата им бяха като едно цяло, безкрайно отдаващо и безкрайно приемащо. Двамата забравиха за целия свят, за всичко, което бе извън взаимната им страст и желание.
Най-после сякаш всичко в нея изригна, тялото й се разтърси от силните конвулсии на върховната наслада. Кристиан остана притиснат към нея.
В този миг тя прочете мислите му, както и той нейните. „Остани винаги с мен, вярвай в моята любов“. Нима той бе заговорил на глас? Може би. Това сега нямаше значение, защото тя му вярваше и винаги щеше да му вярва, в този живот и във всички следващи.