Тази нощ удоволствието й бе толкова пълно, че тя не се сдържа и заби зъби в гладката мургава кожа. „Ще има поне един белег“ — помисли си тя и в този миг всичко в нея експлодира, тя сякаш се пръсна на милиони парченца.
Кристиан отново започна диво да се движи в нея, преди да са заглъхнали последните й конвулсии, но сега не се опитваше да се сдържа и накрая я изпълни със своята любов, със своя живот. Топлото му семе се изля в нея и тялото й се изви в блажена отмала.
Бриана лежеше изтощена и задъхана. Беше напълно задоволена. Любовта му я обгръщаше като безкрайно море от ласки и нежност.
Много по-късно, когато и двамата се съвзеха, Кристиан се отдръпна от нея и прошепна:
— Имам подарък за теб.
Тя внезапно си спомни за книгата си.
— И аз имам подарък за теб.
И двамата си размениха по една книга. Той отвори своята и видя заглавието „Арабският принц“. Бриана бе разказала неговата история. Всяка страница беше украсена с рисунки, които го изобразяваха по време на лов със сокол, кацнал на ръкавицата му, като победител в турнир, размахващ тежък меч на бойното поле, как кралят го посвещава в рицарски сан и го удостоява с Ордена на жартиерата. Кристиан бе очарован от прекрасната книга, в която тя бе вложила цялата си любов.
Бриана с любопитство отвори своята. Очите й се разшириха от учудване, а той се засмя:
— Това е книга за любовта. В източните страни всеки младоженец поднася такава книга на своята съпруга и двамата заедно я разглеждат в леглото и се учат от нея на любовни пози.
— Кристиан! В името на Аллаха, това е най-безсрамното нещо, което съм виждала! Толкова е неприлично и похотливо!
Той побърза да затвори книгата.
— Съжалявам, скъпа. Не исках да те шокирам. Мислех, че това ще те забавлява. А твоята книга ме трогна до дъното на душата ми. Винаги ще я пазя. — Обърна последната страница на която тя ги бе нарисувала с три малки деца, а отдолу пишеше: „И после заживяха щастливо.“
— Откъде знаеш, че ще имаме три деца?
— Съзрях ги в едно от моите видения. Двама силни синове и една малка прекрасна дъщеричка.
Той протегна ръка и погали златистата й коса.
— Ти си истинско чудо!
— Знам — дяволито отвърна тя и отвори своята книга. — Все пак ми се струва, че бих искала да опитаме със страница двадесет и четвърта.
Кристиан остана с отворена уста, а Бриана се засмя и се спусна към леглото. Той я последва. Двамата се скриха под завивките и се чуха викове и смях. Тя го повали по гръб и потърка с бузата си белега от вътрешната страна на бедрото му. После прокара език по извивката на ятагана.
Кристиан се отпусна и от устните му се изтръгна вик на удоволствие.
— Косата ти ще ме умори от гъдел!
Завивките паднаха на пода, а след малко и те ги последваха.
— Представяш ли си сцената от двадесет и четвърта страница върху мраморния под!
— Ти си една малка безсрамница. Това, което искаш от мен, е по-дръзко дори и от позите в книгата. По този начин не мога да ти дам моето семе и не можем да започнем с децата.
Бриана отново го бутна по гръб, но в следващия миг спря да се смее и стана напълно сериозна.
— Аз вече нося твоя син под сърцето си.
— Скъпа моя, обичам те с цялото си сърце! — Кристиан я целуна нежно, а тя въздъхна, изпълнена с щастие. Внезапно той я сграбчи за раменете. — Ах, ти, малка глупачке. Скочила си от покрива, знаейки, че си бременна!
Бриана докосна с пръст мъжествеността му, която приличаше на заспал звяр, всеки миг готов да се събуди.
— Накажи ме — подкани го тя. — Използвай силния си жезъл, за да ме накажеш, мой чудесни арабски принце!