Бриана се изчерви до корените на косите си.
— Принц Лайънъл, лейди Бедфорд и аз скоро ще се сгодим, надявам се — сухо рече Робер.
— А, така ли? Ти наистина си щастливец! Е, в такъв случай тя няма да ти откаже любовните удоволствия — засмя се принцът, възхитен от собственото си остроумие.
Бошан прегърна Бриана през раменете, за да я отведе по-далеч от него.
— Извинете ме, Ваше Височество, трябва да върна лейди Бедфорд на леля й, а след това ще бъда щастлив да се присъединя към вас.
Бриана бе трогната от нежното му внимание.
— Принц Лайънъл е толкова груб — смутено промърмори девойката.
— Аз съм в свитата му, лейди Бедфорд. Той е много великодушен към мен. Надявам се да стана управител на двореца му.
— Лоялността е похвално качество, Ваше Благородие. — Бриана бе ядосана на себе си, че си бе позволила да критикува сина на краля.
— Лейди… искам да кажа, Бриана, надявам се, че не ми се сърдиш, задето казах, че скоро ще бъдем сгодени, макар че все още не съм те помолил за това?
— Не, не съм сърдита — увери го тя.
— Тогава мога ли да уредя всичко необходимо за годежа?
— Да, Ваше Благородие… Робер… ако желаеш.
Бошан се наведе, целуна почтително ръката й и я остави с Адел.
— Той ще започне с уреждането на годежа ни — възбудено каза Бриана на леля си.
— Само след един танц? — Сигурно здравата си му завъртяла главата!
„О, по-скоро той е завъртял моята!“ — помисли си младото момиче.
Джоан се разхождаше из галерията под ръка с брат си Едмънд. От другия край се зададоха принцеса Изабел и принц Едуард.
— Тази среща не е случайна — обвинително я изгледа Едмънд. — Признай си, че е нагласена!
Джоан тъкмо се канеше страстно да отрече, когато внезапно разбра за какво я обвинява брат й.
— Принцеса Изабел те е накарала да ме доведеш тук, нали, малко дяволче!
— Ако не искаш да останеш насаме с нея, заведи я обратно в балната зала. — Джоан прехапа долната си устна, за да не се засмее.
— Радвам се, че го намираш толкова забавно. И сега как, по дяволите, ще се измъкна от принцеса Изабел? Имам уговорена среща с една дама в десет часа.
— Няма да прахосаш времето си напразно с дамата, нали? — подразни го сестра му.
— Едмънд, търсех те навсякъде! — радостно извика принцеса Изабел.
— Аз също ви търсех, Ваше Височество. Обещахте ми да запазите един танц за мен.
— И кога съм ви обещала, сър? — превзето се усмихна Изабел.
— Когато двамата бяхме сами в конюшнята в Бъркхемстед — възмутено отвърна Едмънд.
— Едмънд, вие сте много опасен мъж. — Тя се освободи от брат си и хвана ръката на Едмънд.
Принцът на Уелс намигна на граф Кент.
— Почакай за миг, Бела. Струва ми се, че не мога да те пусна с този необуздан мъж.
Изабел се нацупи.
— Едуард, моля те, само за един танц.
Граф Кент сложи ръка на сърцето си:
— Само един танц, Ваше Височество, кълна се в честта си.
Принцеса Изабел и Едмънд се отправиха към балната зала, а принц Едуард сграбчи ръката на Джоан и я поведе към вратата в дъното на галерията. Те се изкачиха на втория етаж и влязоха в голямата гостна, която в този час бе пуста. Тя се използваше през деня, но сега тънеше в полумрак. Свещите не бяха запалени и стаята се осветяваше само от лунната светлина. Лунните лъчи струяха по сребристорусата коса на Джоан и я правеха да изглежда още по-ефирна.
— Ти си неземно хубава — прошепна Едуард и прокара пръст по белите хермелинови кожи на рамото й.
Джоан сложи ръце на широките му гърди и почувства потрепването на мускулите му. Топлината на тялото му сякаш опари пръстите й и тя усети силните удари на сърцето му.
Едуард изохка. Погали косата й, а сетне нежно обхвана с длани лицето й, сякаш държеше кристална чаша. Бавно го повдигна и се наведе над устните й.
— От три часа мечтая да направя това. — Устните му се впиха в нейните, той ги раздели и езикът му проникна в кадифената сладост на устата й.
Джоан простена и по тялото й премина сладостна тръпка.
Силните му ръце се плъзнаха по тялото й и я притиснаха към неговото. Бедрата му бяха стройни и силни и тя почувства набъбналата му мъжественост, която грубо се притискаше към нежното й тяло.
Девойката се изви и обви ръце около шията му. Ръцете му се плъзнаха надолу и тя извика от удоволствие.
— Сладка, сладка моя… — прошепна Едуард. — Жанет, тази нощ не мога да те оставя да си отидеш. Искам да се любим до зори.
— Не, Едуард, не можем. Аз трябва да остана девствена, иначе няма да имам никаква стойност в очите на краля.
Той я пусна.
— Сгодена ли си за някой друг?