— Постъпи както сметнеш за добре, татко — кимна той и смени темата на разговора: — Колко кораба имаме в западните пристанища?
— Уолтър Мани, който е близък приятел на майка ти, ни предостави седемдесет кораба, всички по сто тона. Назначих го за адмирал на северния флот.
— Благодаря ти, Едуард.
Сър Уолтър Мани бе дошъл с Филипа от Фландрия преди осемнадесет години.
— Хайде да вървим. Не искам да изморявам майка ти с безкрайните разговори за войната. Ще обсъдим военните въпроси насаме.
Кралят придружи сина си до апартаментите му. Принцът освободи слугите и предложи на баща си чаша вино.
— Съжалявам за Джоан. Тя настоява ли да се ожениш за нея?
— Разбира се, че не — остро отвърна принцът.
— Принцовете не могат да се женят за любовниците си — съчувствено въздъхна кралят.
— Тя не ми е любовница! Аз я намирам за очарователна, ти едва ли ще ме разбереш — сдържано отвърна Едуард.
— Мислиш, че не мога да разбера желанията на плътта? Едуард, сигурно се шегуваш. Позволи ми да ти разкажа една история. Миналата година, когато шотландците ни нападнаха и аз успях да ги отблъсна, като взех в плен граф Мъри, получих след това съобщение, че замъкът в Уорк е обсаден. Уилям де Монтегю се биеше във Франция, а графинята бе останала сама в замъка си само с неколцина верни рицари. Мой дълг беше да помогна на съпругата на приятеля си. Успяхме да победим шотландците и да ги изтласкаме от земите на Уорк. Графиня Солсбъри излезе да посрещне своя крал, който току-що бе спасил живота й. Никога преди това не бях виждал Катерин де Монтегю. Красотата й бе зашеметяваща и ме порази като гръм. Тя бе облечена в прелестна рокля, подчертаваща тънката й талия. Спомням си дългите ръкави на роклята й, но това, което никога няма да забравя, бе великолепната й коса, която се стелеше на златни вълни. Когато погледите ни се срещнаха за пръв път, и двамата бяхме обхванати от изгарящо желание, но аз не можех да изневеря на майка ти. Тялото ми копнееше за нейното, но тя бе съпруга на най-добрия ми приятел и не можех да потъпча честта му. Трябваше да постъпя като благороден и галантен рицар.
За пръв път принцът виждаше баща си като обикновен мъж, не като крал.
— Ти успя да запазиш доброто име на Катерин. Никога не е имало слухове за вас двамата. — Погледна баща си в очите. — Ала независимо от това ти лъжеш.
Кралят отпи от виното си и кимна.
— Винаги когато я докосна, кръвта се разпалва във вените ми. За мен тя е богиня. Страстта заглушава чувството за вина, ала никога няма да позволя да засегне моята искрена и дълбока любов към майка ти. — Той стисна силно рамото на сина си. — Джоан е възхитителна малка палавница. Вземи я и й се наслаждавай, но се погрижи да не опетниш доброто й име.
Докато пътуваше от Дувър към Уиндзор, Кристиан Хоуксблъд с любопитство изучаваше новата си родина. Независимо че страната доста бе пострадала от непрекъснатите войни с Франция, все пак се виждаше, че Англия процъфтява. Обширните земи бяха засети, из тучните зелени ниви пасяха крави, по хълмовете се виждаха многобройни стада овце и агнета, а реките гъмжаха от риба. Селяните, които се виждаха из полетата, бяха засмени и доволни, а децата щастливи и с розови бузки. Във всеки град или село имаше работилници, които произвеждаха лъкове и стрели, ковачите ковяха мечове, а седларите изработваха седла за бойните коне. В Англия имаше много работа за дърводелците и майсторите на палатки. Виждаше се, че хората живеят добре и са щастливи.
Когато пристигна в Уиндзор и видя разкошния начин на живот на краля и неговия двор, Хоуксблъд беше поразен. Той реши, че няма смисъл да изчаква удобен момент, за да се срещне насаме с граф Уорик. Изпрати му бележка, в която молеше графа да го приеме, и се подписа Кристиан Хоуксблъд. След като се освежи от дългото пътуване, той се упъти към крилото, в което бяха настанени рицарите на краля.
Бе мразил Уорик от дълги години. Като дете често си представяше как се изправя срещу него и го съсича на две с големия си меч. Когато порасна, плановете му за отмъщение станаха много по-изтънчени. По-късно се научи да контролира желанията си и да погребва дълбоко в себе си проблемите, които не можеше веднага да реши. Самоконтролът му помагаше да овладява чувствата си и да не се поддава на емоциите.