Младият воин не знаеше колко ли време ще му бъде необходимо, за да разбере дали Ги де Бошан е наистина негов баща. Кристиан бе решил да бъде търпелив и да чака дори ако това му отнеме дълги години.
Когато видя Уорик, Кристиан веднага разбра това, което искаше да узнае.
Уорик също разбра кой бе мъжът, застанал срещу него.
Отсреща го гледаха неговите аквамаринови очи.
Графът измери с поглед едрия и силен млад мъж, който бе негов син.
Хоуксблъд се настани в едно голямо кресло до камината.
Уорик седна от другата страна. Двамата мъже мълчаха. Въздухът в стаята бе натежал от напрежение.
Значи това беше норманският воин, който го бе създал! Лицето му бе набраздено от многобройни белези, очите му гледаха сурово, тялото и духът му бяха като от желязо. Явно не бе наследил от баща си само високия ръст.
Уорик изучаваше мургавото лице с ястребови черти, гордо и надменно като на истински арабски принц. Той беше буен, безстрашен, жесток и загадъчен, притежаваше всички качества, с които можеше да се гордее един мъж.
Най-накрая графът заговори:
— Майка ти имаше силно чувство за хумор и сигурно заради това те е нарекла Кристиан8.
— Знаеше ли за мен? — Думите бяха остри като стрели.
— Ако знаех за теб, ти щеше да израснеш в замъка Уорик. Преди десет години срещнах един рицар от Ордена на хоспиталиерите9 на изток, който бе узнал от други източници, че имам син. Не му повярвах! Не исках да повярвам! Не можех да приема мисълта, че тя ме е измамила. И сега, след толкова години, все още не мога да повярвам.
Кристиан с неохота си призна, че Уорик говори истината. Макар майка му винаги да бе настоявала, че Уорик не знае за съществуването на сина си, той не й вярваше. Смяташе, че тя говори така, за да извини норманския рицар, който бе пленил сърцето й.
— Реших да не правя разследвания. Ако това беше истина, ти щеше да израснеш като смел воин и щеше да дойдеш при мен, когато си готов да се срещнеш с баща си. Ако беше лъжа… моите надежди щяха да бъдат унищожени.
Думите бяха искрени и явно идваха от сърцето му. Хоуксблъд знаеше, че закален воин като Уорик няма да говори лъжи.
— Струва ми се, че ожаднях. — Графът нареди да му донесат кана бира и предложи на Кристиан.
Когато влезе в стаята, Хоуксблъд нямаше намерение да пие с Уорик. А сега седеше и пиеше от бирата му. Двамата мъже мълчаха. Хоуксблъд беше потаен мъж и не се доверяваше лесно на хората. Накрая той заговори:
— Живеех в двореца до седемгодишната си възраст. Въпреки че това се пазеше в строга тайна, аз знаех, че принцесата е моята майка. Ала когато баща й уреди да се омъжи, животът ми вече беше в опасност и тя ме изпрати в Йерусалим в Ордена на хоспиталиерите. — Той замълча, припомняйки си миналото и продължи: — В нощта, когато се сбогуваше с мен, тя ми съобщи името ти. Бях посветен в Тайния орден. Когато навърших десет години, обучението ми продължи при норманските рицари.
Това му казваше всичко. И нищо.
— Какво представлява този Таен орден? Да не би да е нещо подобно на Ордена на тамплиерите10?
— Тайният орден е оцелял, защото никой нищо не знае за него освен посветените — решително отвърна Кристиан.
— Защо се наричаш Хоуксблъд?
Изглежда, мъжът наистина се интересуваше от съдбата му.
— Отидох сам, без никакви оръжия, в Руб ал Кали, в Празната пещера.
— Онова прочуто свърталище на духове, демони и други зли сили — кимна Уорик.
— Оцелях, като убивах и се хранех с ястреби.
— Как? — скептично попита Уорик.
Кристиан протегна ръце към него. В този прост жест се съдържаше цялата истина. Уорик бе убеден, че синът му винаги ще оцелява благодарение на двете си голи ръце. И така, това беше първородният му син. Законен син. Неговата арабска принцеса се бе съгласила да се омъжи за него по християнските закони. Уорик не изпитваше угризения, че не бе казал истината на жената, за която се бе оженил в Англия. Тя не знаеше нищо и затова не бе страдала от факта, че всъщност не му е била законна съпруга. Но сега го прониза силна болка при мисълта, че синът му Робер, който се смяташе за негов единствен наследник, всъщност е незаконороден.
— Ти си се нарекъл с името Хоуксблъд, но имаш право да носиш името Бошан. — Това беше потвърждение, а не въпрос, и Кристиан остана доволен. Може би щеше да използва името, ако това се окажеше необходимо за целите му.
— Виждал ли си отново майка си?
— Когато навърших шестнадесет години, станах еничар, така че понякога имах възможност да я виждам. Баща й и съпругът й бяха мъртви и вече нямаше опасност за живота ми. Двамата й братя си поделиха имотите на баща й и основаха елитния корпус на османската армия. Всъщност повечето от еничарите бяха християни по рождение.
9
Орден на католически рицари, чийто устав включва подпомагане на болни и бездомни. — Б.пр.
10
Тамплиери — членове на средновековен католически рицарски орден, създаден в Йерусалим след Първия кръстоносен поход (ок. 1118 или 1119 г.). Богатият и влиятелен Орден е унищожен от Филип Хубави през 1307 г. Тамплиерите са обвинени в ерес, осъдени са от инквизицията и са горени на клади. През 1312 г. папа Климент V окончателно разтуря ордена. — Б.пр.