Дори Уорик бе впечатлен от вестта, че синът му е бил в елитния еничарски корпус. Тази войска никога не бе губила битка. Те бяха завладели всички византийски провинции.
— А защо напусна?
В стаята отново настана тишина. Ако му кажеше, това щеше да разкрие слабостта му, неговата ахилесова пета.
Така да бъде.
— Защото ние превръщахме в роби тези, които взимахме в плен.
Тишината стана непоносима. Сега Уорик беше този, който се страхуваше да не разкрие колко уязвим се чувства в момента.
— Добре ли е принцеса Шарон? — „Моята арабска роза“ — проплака сърцето му.
— Тя е добре. Отново се сгоди.
— Сгоди ли се? — Уорик изръмжа като ранено животно.
— Тя е невероятно красива — отвърна Хоуксблъд. Думите му сякаш посипаха сол в отворена рана. Бе разбрал слабостта на могъщия граф Уорик.
— Преди колко време?
— Напуснах Арабия преди три години. Бях наемник — воювах за този, който плащаше най-добре. След това отидох във Франция. Трябваше да избирам на коя страна да се бия. Избрах Англия.
Уорик кимна със задоволство.
— Дошъл си точно навреме за турнира.
За пръв път Хоуксблъд повиши глас:
— Турнир ли? За това ли мислите сега? Няма ли по-важни неща? Филип Валоа вече е събрал сто и петдесет кораба!
— Това са само слухове… нища не е потвърдено.
— Не било потвърдено! Лично ги видях! — извика Хоуксблъд.
Лицето на баща му пребледня. В очите му с цвят на аквамарин проблесна опасен пламък.
— Ела с мен.
Може и да не се обичаха, но между двамата мъже бе възникнало взаимно уважение.
Помещението на телохранителите и залата за аудиенции на краля бяха празни.
— Къде е кралят? — властно попита Уорик един от минаващите оръженосци.
— Той е в парка, за да провери как вървят приготовленията за турнира, Ваше Благородие.
— Кажи му, че имам много важни новини за него!
Оръженосецът хукна към парка.
Кристиан огледа разкошно обзаведената стая.
— Очаквах, че кралят живее в по-спартанска обстановка. Чух, че има големи дългове, и то за предишните военни кампании.
— Така е — усмихна се Уорик. — Крал Едуард е оптимист. Когато някоя военна операция излезе неуспешна, той не оплаква загубите, а пристъпва към следващата.
— Как може да си позволи да живее в такъв разкош?
— Взима назаем. Може да увеличи данъците, но не желае. Затова е толкова популярен сред народа. Взима като данъци само една десета от това, което му се полага, и затова се налага да прави дългове. Не съди прибързано, изчакай, докато го опознаеш.
Хоуксблъд се чудеше дали кралят ще се отзове на повикването на Уорик. Може би той бе просто един крал-кукла. Ала не му остана време за по-нататъшни размишления. Вратата рязко се отвори и в стаята влязоха двама мъже. Крал Едуард бе облечен по последна френска мода — с тесни панталони и жакет в небесносиньо, който стигаше до бедрата му и бе украсен със златна бродерия. Като се изключи брадатата, другият мъж сякаш беше копие на краля. Ала когато се приближиха, Кристиан видя, че е доста по-млад от него. Очевидно младият мъж в черно беше Уелският принц.
Сините очи на краля огледаха Кристиан от главата до петите.
— Кълна се в разпятието, Уорик, но този човек прилича на теб, като се изключат черната коса и мургавото му лице! — прогърмя мощният глас на Едуард.
— Да, сир. Това е моят по-голям син, Кристиан Хоуксблъд де Бошан.
Кралят го изгледа проницателно.
— Това е моят най-голям син, Едуард, принцът на Уелс — кимна той.
Хоуксблъд се поклони на двете царствени особи.
Двамата млади мъже се огледаха с неприкрит интерес. Те имаха подобни телосложения — бяха еднакво високи, с дълги и стройни крака, атлетически рамене и излъчваха изключителна физическа сила. И двамата се харесаха мигновено.
— Какви новини имаш? — обърна се кралят към Уорик.
— Моят син ги донесе. Той току-що пристига от Франция.
— Филип е събрал внушителен флот, около сто и петдесет големи кораба. А освен това има и по-малки от Нормандия и Бретан.
Очите на краля гневно светнаха.
— А ти видя ли ги? Знаеш ли къде са?
Хоуксблъд кимна.
— Да. На брега на Хелвеция.
— Проклетият Валоа! Той използва бреговете на Фландрия. А се предполага, че Фландрия е мой съюзник!
— Тогава нека ги унищожим! — възкликна принц Едуард. — Нали каза, че Уолтър Мани ни е изпратил седемдесет кораба?
— Флотата от Темза наброява двадесет и пет кораба — обади се Уорик.
— Адмирал Морли също е изпратил десет кораба — добави кралят. — А това прави сто и петнадесет.