Лейди Бриана от Бедфорд и лейди Джоан от Кент бяха повдигнали полите си и весело се гонеха из градините на Уиндзор. И двете бяха на седемнадесет години, и двете бяха сирачета. Но с това приликите между тях свършваха. Джоан бе дребна, със сребристоруси коси, които блестяха като лунни лъчи. Изящната й фигура и лице се подчертаваха от елегантната розова рокля, а косата й бе пристегната с диадема, обсипана с перли. Изглеждаше невинна като дете и никой не можеше да предположи, че непрекъснато замисля нови и нови хитроумни пакости.
Бриана бе истинска красавица. Имаше високи едри гърди и великолепни устни, подсказващи, че младото момиче е на прага на женствеността. Косата й с блестящи златисти копринени къдрици, се спускаше като искрящ водопад до коленете. Който я зърнеше само за миг, разбираше, че тя олицетворява мечтата на всеки мъж.
Двете момичета се заковаха на място, когато видяха групичката жени, скупчени около фонтана в градината. Първата придворна дама на кралицата, мадам Марджори Доу, се готвеше да им изнесе обичайната лекция как да се държат с младите господа. Бриана и Джоан бяха закъснели за лекцията, но за щастие принцеса Изабел не беше там и нямаше да бъдат наказани. Присъстваха всички поверенички на краля и на кралицата, от седем до седемнадесет години.
Малката Бланш от Ланкастър бе седнала скромно на пейката до фонтана. Макар че бе останала без майка, баща й — Хенри, граф на Ланкастър — бе начело на регентския съвет, когато крал Едуард III беше малолетен. Бланш, бледо, ефирно и плахо създание, бе единствената наследничка на огромното богатство на рода Ланкастър.
Първата дама с намръщено лице сърдито потропваше с дългата пръчка по каменните плочи, докато чакаше пристигането на принцеса Изабел. Този следобед бе много горещо и мадам Марджори бе свалила черното си наметало, с което много рядко се разделяше. Джоан и Бриана се спогледаха дяволито и Джоан неусетно започна да пристъпва към наметалото, оставено на пейката.
Най-после се появи принцеса Изабел, заобиколена от свитата си. Малкото й тлъсто кученце джафкаше в краката й. Изабел се настани на едно кресло до фонтана, а кученцето се сгуши в полите на Джоан.
— Подмазвачка! — прошепна Джоан на Елизабет Грей, най-близката приятелка на принцеса Изабел.
Мадам Доу ги изгледа подозрително. Ахатовите й очи се спряха на ангелското личице на Джоан, а след това гневно се насочиха към Бриана. Брезовата пръчка в ръката й изплющя като камшик. Уплашеното кученце изквича, сетне приклекна и се облекчи, като едва не изцапа края на роклята на Джоан. Бриана сведе мигли, опитвайки се да потисне смеха си.
— Млади госпожици, предупреждавам ви, че трябва да се държите любезно и смирено. — Тя погледна към Бланш Ланкастър и Джоан и върху строгото й лице се изписа одобрение. — Младата госпожица винаги трябва да гледа надолу. Всяка от вас заема доста скромно положение в двора и ще останете такива, докато не се омъжите. А и след това всички решения ще взима вашият съпруг и господар, а вие сте длъжни да го слушате и да му се подчинявате. Покорството е единственият начин да не предизвикате гнева на съпруга си и да спечелите благоразположението му. — Първата придворна дама погледна към принцеса Изабел с надежда, че тя е чула поне част от думите й.
Джоан бързо отвори шишенцето с лимонов сок, което бе взела от килера в замъка, за да си изруси къдриците на слепоочията, и го изля върху наметката на първата придворна дама.
Мадам Марджори продължаваше да говори:
— Съпругата е длъжна да ражда деца и да надзирава слугите. Обаче… — тя замълча за по-голям ефект и почука с пръчката по плочките около фонтана — няма да имате никакъв шанс да се сдобиете със съпруг, ако не спазвате благоприличие. Не трябва да носите предизвикателни тоалети. Никога не трябва да оставате насаме с мъж, не трябва да му позволявате да докосва друга част от тялото ви освен ръката. Целувка по бузата се разрешава само след годежа, но целувката по устата е забранена до деня на венчавката. — Отново последва пауза. При споменаването на целувките Изабел се изчерви. Първата придворна дама знаеше, че младата принцеса е от династията на Плантагенетите и във вените й тече гореща кръв. Всички от техния род съзряваха прекалено рано. Мадам Марджори се изкашля и назидателно заговори:
— Никога не тичайте, не влачете наметката си по пода, не повишавайте тон на публично място и никога не пийте алкохол. Една млада дама не трябва да си служи с лъжа. Не клюкарствате, никога не участвайте в хазартни игри. Не бива да слушате трубадури и трябва всеки ден да се молите в параклиса.