— Почакай за миг — рече на пажа и се обърна към Хоуксблъд. — Ще ни трябват още няколко дни, за да се подготвим за битката с французите. Какво ще кажеш утре сутринта за развлечение да отидем на лов?
Кристиан беше изумен. Тези Плантагенети наистина смесваха работата с удоволствието!
— Кажи на Изабел, че ще я взема утре сутринта. Рано. Искам да бъде готова. А сега се махай по-далеч от тези стрели. — Принцът взе един стоманен шлем без наличник и го подхвърли към момчето. — Сложи това на главата си, ако не искаш да я загубиш!
Малкото дяволче нахлузи шлема върху червените си къдрици и щастливо се усмихна. Чувстваше се на седмото небе от радост. Принц Едуард беше неговият идол.
Стаите, в които принц Едуард го настани, бяха много по-удобни и хубави, отколкото Хоуксблъд бе очаквал в замък, пълен с повече от хиляда благородници, бойци, духовници и слуги. Заповяда на оръженосците си да разопаковат багажа му, а двамата с принц Едуард се присъединиха към краля и Уорик.
— Решихме да съберем корабите в пристанището на Ипсуич. Изпратих да уведомят адмирал Морли и Уолтър Мани, че граф Уорик ще ръководи тази операция. Всички кораби имат собствен екипаж. Колко хора ще ви трябват?
— Да кажем, по петдесет изпитани моряка на всеки кораб — реши Уорик.
— Не забравяйте и моите уелски стрелци — намеси се принц Едуард — Те ще се справят с всички генуезци.
Мъжете погледнаха към Хоуксблъд. Той се засмя и поклати глава.
— Не мисля, че генуезците ще имат някакъв шанс.
— Най-добре да се закълнеш във вярност пред мен, ако искаш да участваш в този поход — настоя кралят.
Принц Едуард се засмя.
— Той се закле във вярност към мен, татко. Вече е един от моите рицари, но нямам нищо против да се закълне и на теб.
За втори път през последния час Кристиан положи клетва пред Плантагенет. Използва името на баща си по-скоро, отколкото бе очаквал.
— Аз, Кристиан Хоуксблъд де Бошан, се кълна да служа вярно на краля и да се бия срещу всеки, който застраши него или кралството му.
Той не бе от онези, които лесно се кълнат във вярност, ала знаеше, че хората не винаги са искрени — едно казват, друго премълчават, а трето са истинските мотиви, които ги ръководят.
— Новините се разпространяват като огън. Още тази вечер всички ще узнаят за предстоящия поход. Едуард, ти сигурно ще бъдеш затрупан с молби за участие. Трябва да избереш най-добрите и опитните.
— Появата на моя арабски син сигурно ще предизвика много приказки и любопитство. По-добре да намеря Робер и да му кажа, преди до него да са достигнали някои клюки.
Ала вече бе твърде късно. Робер де Бошан бе научил, че незаконният син на баща му е в Уиндзор — проклето чуждестранно копеле, което трябваше да бъде изгонено! Неколцина негови приятели му бяха съобщили за арабския рицар. Говореха за него със страхопочитание и уважение. Той беше по-голям от него, бе участвал в много войни и бе посветен в рицарски сан. Робер се страхуваше от този нов идол и възненавидя новопоявилия се брат, преди да го бе видял. Трябваше да бъде много внимателен, особено ако това чуждестранно копеле ламти за титлата и земите на Уорик!
СЕДМА ГЛАВА
В Уиндзор имаше два начина за разпространение на новините: единият от мъжката половина в двореца, а другият от женската. Всички мъже начело с краля охотно разпространяваха слухове, от Негово Величество взимаха пример благородниците, оръженосците, слугите и пажовете — последното стъпало в дворцовата йерархия. При жените обаче посоката бе тъкмо обратната — от пажовете мълвата се поемаше от слугините, от тях я узнаваха съпругите на оръженосците, те я нашепваха на придворните дами, докато накрая достигнеше до благородните уши на графините, херцогините и принцесите. Крайният резултат беше плачевен — женското съсловие научаваше последните клюки със значително закъснение, при това почти винаги в изопачен вид.
Слугините възбудено си шепнеха за новодошлия рицар. Според една версия той бил арабски принц с тайна мисия в двора на Едуард III. Според други — бил наемник, жаден за кръв, злато и жени, или шпионин, или убиец. А може би и трите заедно! Арабите бяха прочути с развратния си начин на живот, имаха по четири жени, а освен това и харем, пълен с наложници. Пристигналият загадъчен арабин бил умопомрачително красив и навярно е с тройно по-голям харем от общоприетите — според нормите на онези диваци, разбира се. Бил оставил разбити женски сърца из трите континента. Точно тук гласовете на младите слугини потреперваха от възбуда и продължаваха с развълнуван шепот: прислужниците в банята го видели чисто гол! Инструментът между краката му бил черен и огромен! Повечето слушателки реагираха с отвращение, само някои от жените бяха привлечени от небивалата новина, ала всички до една бяха настръхнали от любопитство.