Когато най-после Кристиан се срещна с природения си брат, той се бе превърнал в най-важното събитие в двореца и това му даваше известно предимство пред Робер де Бошан. Още повече, Кристиан знаеше, че Уорик има още един син, докато Робер досега не бе подозирал за съществуването на Кристиан. При тези обстоятелства младият русокос гигант прие със завидно самообладание вестта за новопоявилия се брат.
Граф Уорик с каменно изражение на лицето каза:
— Това е синът ми Кристиан, заченат в Арабия, преди да се оженя за майка ти.
Робер протегна ръка и се усмихна. Кристиан знаеше, че иска да изпита силата му чрез здраво ръкостискане. Робер се държеше топло, приветливо и леко небрежно. Изглеждаше изпълнен с добри чувства към природения си брат.
Ала това беше само на повърхността.
Под нея се таяха скрити дълбини и подводни течения. Когато си стиснаха ръцете, Робер с изумление откри, че арабинът е по-силен от него. Усмивката му помръкна, но лицето му запази любезния си израз.
Кристиан разбра, че няма да е лесно да узнае скритите мисли на природения си брат, макар и да не бе невъзможно. Робер приличаше на мътна река, която крие доста тайни под привидно спокойните си води. Хоуксблъд моментално долови, че Робер е научил за него преди да се срещнат, защото всичките му мисли — добри или лоши — бяха старателно забулени. Щом видя герба, избродиран на ръкава му, той не се сдържа и възкликна:
— О, значи си от свитата на херцог Кларънс! За съжаление все още не съм имал честта да се запозная с принц Лайънъл.
— Ще бъде на бала довечера. Лайънъл и аз доста си приличаме и имаме много общи неща — бащите ни са известни с подвизите си по бойните полета. А сега вече и двамата имаме по-големи братя, които явно ни засенчват. — Побърза да се усмихне, за да покаже, че този факт никак не го огорчава.
— Навярно балът довечера ще бъде доста интересен — усмихна се на свой ред Кристиан.
— Предполагам, че щом сме братя, ще бъде редно да ти предложа една от моите стаи.
— Благодаря ти, но не е необходимо. Вече се настаних. — Кимна към двамата мъже. — Ще се видим в балната зала.
Очите на Робер се присвиха, докато наблюдаваше отдалечаващия се Кристиан. Сега, след като се изправи лице в лице с този узурпатор, след като долови уважението в погледа на баща си и разбра, че онова копеле е по-силно дори от него, усети как в сърцето му избуяха първите кълнове на омразата.
— Може би ще го видим на бала довечера — прошепна Джоан на Бриана. — Интересно що за човек е? Името Хоуксблъд звучи доста странно.
— А на мен ми звучи застрашително — предупреди я Бриана, изпълнена с опасения, че приятелката й е замислила нова лудория.
— О, да, за Бога, така е! — потръпна Джоан.
Бриана също усети как я побиват тръпки. Тръсна глава и се зае с тоалета си. Беше решила да облече тюркоазена туника с копринена подплата с цвят на нефрит и с полупрозрачни ръкави. Сложи си и златния колан с изумрудите.
— Мислиш ли, че Робер ще сметне това съчетание на цветовете за прекалено дръзко?
— Изглеждаш великолепно. Никога не съм допускала, че тези два цвята си отиват толкова много. Робер още ли не се е опитал да те целуне? — нетърпеливо попита Джоан.
— Не, разбира се! — Бриана бе шокирана от въпроса на приятелката си.
— Довечера ще го направи. Твоите изумруди ти носят късмет.
— Джоан, ти си непоправима кокетка! — засмя се Бриана, а очите й заблестяха по-ярко от скъпоценните камъни.
В балната зала принцеса Изабел ги посрещна с надменно кимване:
— Едуард ще ме заведе утре на лов със соколи. Искам ви и двете при мен един час преди той да дойде да ме вземе от апартамента ми.
Джоан не бе виждала Едуард целия ден. Познаваше Изабел и знаеше, че стига да може, принцесата ще лиши и нея, и Бриана от участие в утрешния лов.
Тази вечер кралица Филипа се появи в балната зала и кралят посвети цялото си внимание само на нея — хранеха се от обща сребърна купа, смееха се и разговаряха по време на цялата вечеря.
Принцеса Изабел беше намусена, защото тази вечер не бе център на вниманието. Нито принц Едуард, нито принц Лайънъл се хранеха на кралската маса — и двамата предпочетоха да седнат на общата маса при останалите благородници.
Принц Джон изобщо не обръщаше внимание на сестра си. Макар да бе още момче, по интелект той превъзхождаше Изабел.
Сърцето на Джоан се сви от разочарование, защото нямаше да има възможност да пофлиртува с Едуард, но скоро тя забрави за него, като видя Робер де Бошан, седнал до принц Лайънъл. Веднага смушка приятелката си.