Бриана не смееше да погледне отново към тъмнокосия рицар. Огледа нервно залата. Всички се държаха както обикновено — смееха се, разговаряха, дамите флиртуваха с благородниците. Ала девойката знаеше, че това, което се бе случило между нея и мургавият непознат, бе нещо необикновено.
Когато принц Едуард представи Кристиан на братовчедката си Джоан Кент, той най-после отклони поглед от Бриана и се обърна към приятелката й.
Бриана пое дълбоко въздух.
Джоан, която рядко губеше самообладание, се усмихна и каза:
— О, значи вие сте арабският рицар, който възбуди любопитството на всички в двореца? Нямах представа, че граф Уорик има и друг син.
— Нито пък той, милейди — усмихна се Кристиан.
Отговорът бе остроумен и всички се засмяха. Гласът му бе дълбок и богат, с едва доловим акцент. Бриана забеляза, че този път обръщението „милейди“ прозвуча съвсем обикновено.
Кристиан Хоуксблъд огледа пергаментите.
— Тези рисунки са много красиви. Напомнят ми за изключително ценните манускрипти, които съм виждал в Багдад.
— Багдад ли? — Робер презрително се засмя.
— Багдад е един от древните центрове на културата и науката — каза принц Едуард, — и то още по времето, когато европейците не са можели да пишат дори имената си! Всички тези рисунки ваши ли са, лейди Бедфорд?
— Да, Ваше Височество — отвърна Бриана и се изчерви.
Господи, защо отново разговорът се насочваше към писането, след като Робер се бе изказал с такова презрение за него?
Джоан не можа да се стърпи и се обърна към Кристиан.
— Споделяте ли възгледите на брат си, че писането е глупост?
Хоуксблъд развеселен я изгледа.
— Едва ли. Аз съм превеждал от персийски и санскрит на арабски.
— Може би от теб ще излезе добър свещеник — пошегува се Робер.
— Според мен той ще бъде отличен във всичко, с което се заеме. — В думите на принц Едуард прозвуча неподправено възхищение от неговия нов приятел.
— Тогава да видим дали сте толкова отличен в танците, милорд — закачливо се усмихна Джоан и хвана ръката на Кристиан.
Вътрешно Робер де Бошан кипеше от ярост. Даде воля на гнева си, след като това чуждоземно копеле, новопоявилият се брат, се отдалечи.
— Твоята приятелка, Джоан Кент, е една малка уличница.
Очите на принц Едуард гневно блеснаха. Той лесно избухваше, особено ако някой засегнеше близък нему човек. Ръката му се вдигна и зашлеви Робер през лицето.
— Ти си също толкова сквернословен, както и брат ми Лайънъл. — Извърна се и взе ръката на Бриана. — Елате с мен, лейди Бедфорд.
Бриана беше ужасена! Не знаеше как да постъпи. Трябваше да се подчини на заповедта на Уелския принц, но, от друга страна, трябваше да бъде лоялна към бъдещия си съпруг. Защо мъжете се държат толкова… глупаво? Всъщност тя бе възмутена от изказването на Робер де Бошан за Джоан. Думите му не подхождаха на благородник! Тази вечер той беше в отвратително настроение и Бриана знаеше, че Кристиан Хоуксблъд бе причината за това. Сърцето й се изпълни с жалост към Робер. Горкият Робер се боеше до смърт от сравнението между него и загадъчния му брат.
Когато принцът и Бриана влязоха в балната зала, Кристиан Хоуксблъд и Джоан се насочиха към тях. Хоуксблъд знаеше, че Едуард и Джоан изгарят от нетърпение да останат сами.
Принцът благодарно му се усмихна, разтвори ръце и Джоан потъна в тях. Всичко стана много бързо и естествено.
Бриана се оказа лице в лице с мургавия арабин. Гордата му глава се склони в лек поклон.
— Милейди, госпожо моя!
Сърцето й буйно заби, пулсът й се ускори, а бузите й се покриха с червенина. Никога не бе срещала по-надменен и уверен в собствената си сила мъж.
— Не ме гледайте по този начин! Не съм ваша! — Тя предизвикателно вирна брадичка. Един глас вътре в нея крещеше: „Това е рицарят, който владее сънищата ти!“ Най-после успя да се овладее и да заглуши гласа.
Той бе обзет от силна възбуда. Във виденията му тя имаше изключително въздействие върху него, а сега, когато стоеше в плът и кръв пред него, той трябваше да напрегне цялата си воля, за да възвърне самообладанието си. Стисна ръце, за да потисне порива си да докосне бенката на бузата й. Тя имаше и друга бенка, която искаше да погали с пръсти. Златистата й коса светеше като ореол около гордо вдигната глава. Никога не бе срещал жена с такива великолепни коси. Жените от Арабия, Гърция и Византия имаха черни коси. Представи си я как лежи, златистият водопад покрива тялото му, а от устните й се изтръгват викове на удоволствие. Сякаш бе надникнал в бъдещето.