ОСМА ГЛАВА
Джоан се хвърли в обятията на принц Едуард. Той я притисна към мощните си гърди. Можеше да чуе силните удари на сърцето му. Близостта му я караше да тръпне от желание.
Едуард свали наметалото си и я загърна с него. Ръцете му се плъзнаха под него и нежно погалиха тялото й. И двамата потръпнаха в болезнен копнеж. Когато той целуна ъгълчето на устните й, Джоан ги разтвори и езикът му се плъзна в сладостта на устата й.
Пръстите му намериха малките й съвършени гърди и леко погалиха чувствителните връхчета.
Джоан изохка от наслада и зърната на гърдите й се втвърдиха от възбуда. Стенанията й се превърнаха във викове, когато той освободи гърдите й от корсажа, наведе глава и леко прокара език по деликатните розови пъпки. Едуард вдигна глава и се усмихна.
— Ти си по-сладка дори и от медовина. Малка моя Жанет, никога няма да ти се наситя. — Той се облегна на каменната стена и я притисна към себе си.
Джоан почувства възбудената му мъжественост до нежното си тяло.
— О, небеса, ако не спра сега, никога няма да мога да го сторя! — изохка младият мъж.
Девойката бе замаяна от желание. Тя се вкопчи в него. Топлината на мускулестото му тяло изгаряше плътта й. Искаше да го докосва, да го гали и целува без защитната преграда на дрехите. Когато той милваше гърдите й, всяко докосване достигаше до сърцето й, сякаш във вените й течеше огнена лава. Джоан усети сладостна топлина между краката си.
Едуард се отдръпна леко и нежно погали косата й.
— Моя мъничка любима. Прости ми, че те възбудих, без да мога да удовлетворя желанието ти, но аз съм длъжен да мисля преди всичко за твоята репутация. Трябва да намеря някое място, където да можем да прекараме часове само ние двамата.
— Може би утре по време на лова ще можем да се усамотим в гората — прошепна девойката. Уговориха се да се срещнат на тяхното тайно място, където играеха като деца.
Едуард я целуна нежно за лека нощ.
— Върви! Върви веднага, докато все още мога да се владея. Ще те следвам дискретно, за да се уверя, че си се прибрала благополучно в стаята си.
Джоан вече нямаше собствена воля. Знаеше, че е готова да му даде всичко, което поиска от нея.
Вече минаваше полунощ, а Бриана все още не си бе легнала. Седеше до масата и пишеше върху тънкия пергамент. Откри, че това занимание я отвлича от тревожните мисли. Разказваше легендите, които бе чувала със собствени думи, и старателно рисуваше красиви илюстрации към тях. Като гледаше красиво изписания пергамент, сърцето й се изпълваше с радост и удовлетворение.
Сега работеше върху книгата за светците и търпеливо възстановяваше рисунката си за свети Георги и дракона, която Рендъл бе унищожил. Украсяваше бойните мечове със сложни орнаменти. Всички велики герои бяха дали имена на мечовете си, сякаш бяха живи същества. Мечът на Роланд се казваше Дюрендал, а на Карл Велики — Джойс11. Любимият меч на крал Едуард III се наричаше Инвинсибъл12.
След като почисти перата за писане и четките, Бриана се отпусна в креслото до прозореца. Откри, че мисли за черния рицар с ястребовото лице и ястребовото име. Той беше истински воин и сигурно подобно на героите от древността бе дал име на меча си. Колко странно, че и той беше де Бошан! Ако се омъжеше за Робер, той щеше да й бъде девер! Младото момиче потръпна и тръсна глава. Ако не внимаваше, отново щеше да изпадне в предишната депресия и да загуби спокойствието на душата си.
Тази вечер се бе разочаровала от Робер. Бриана бе изпълнена с романтични мечти. Тя си представяше, че младият мъж трябва дълго да ухажва своята избраница, да се срещат, да разговарят, докато постепенно опознаят сърцата и душите си. Представяше си срамежливи и влюбени погледи, тайни докосвания по ръцете, невинни целувки и въздишки. Първата истинска целувка трябваше да бъде нежна и плаха, а не брутална и настойчива! Струваше й се, че Робер бе прескочил най-вълнуващата част от ухажването и прекалено бързо искаше да достигнат до пълна интимност. За близост все още не бе готова. Държанието му към нея тази вечер я караше да се чувства омърсена. Внезапно осъзна, че той вече не е нейният благороден и нежен рицар, не е рицарят на нейните мечти.