Когато Хоуксблъд приближи към групата, принцесата умолително го погледна и възбудено заговори:
— Тези слуги са напълно безполезни. Ще ми помогнете ли, сър?
Той се намръщи.
— Неправилно е да се мисли, че само изгладнелите птици могат да бъдат добри ловци. Ето вижте как вашият ястреб изостави лова, за да засити глада си. — Заобиколи дъба, за да може да вижда по-добре непокорната птица. Бриана го последва, но не посмя да се приближи много близо, за да не се изплаши нейният сокол. Тя се чудеше какво очаква принцесата от Хоуксблъд — да се покатери на дървото и да хване ястреба й? Девойката видя как Кристиан тихо подкара коня си, застана под клоните на дървото и вдигна едната си ръка.
Хоуксблъд стоеше неподвижно изправен на коня. Концентрира силата си и след това я насочи към ястреба на дървото. След около две минути подчини птицата на волята си и тя покорно отлетя от клона и кацна на китката му като питомен гълъб.
Принцеса Изабел го засипа с малко неискрени похвали и отново и отново питаше как бе успял да постигне това чудо.
— Имах късмет, Ваше Височество. Просто птицата бе решила да се върне в този момент.
Бриана знаеше, че това не е вярно. Дори Изабел не повярва. Ала принцесата не спираше да го разпитва и накрая Кристиан й обясни:
— Вашата птица е мъжка, а моята — женска. Саломе го примами да се върне при нас.
За Изабел загадката бе разрешена, но Бриана подозираше, че мургавият арабски рицар бе накарал птицата да му се подчини, а не неговият сокол. Когато той върна ястреба на принцесата, Бриана забеляза, че острите нокти не бяха оставили следи върху китката му. Освен това забеляза, че макар той да бе прочут воин, нямаше никакви белези по лицето и ръцете. Това беше странно. Всички мъже, които тя познаваше — млади или стари, — имаха белези от битките, които бяха символ на смелост и мъжественост.
Докато Хоуксблъд разговаряше с принцеса Изабел, Бриана смушка коня си и се присъедини към останалите дами. Девойката бе смутена от желанието си да остане с него и да продължат разговора. Искаше й се да го следва, сякаш той упражняваше някаква тайнствена и магнетична сила над нея.
Успя да остане далеч от него, ала оръженосецът му не се отделяше от нея. Когато навлязоха в гората, Пади излезе с коня си пред нея, сякаш искаше да я предпази от всичко, което се изпречи по пътя й. Бе му благодарна, че отместваше ниските клони, за да не издраскат лицето й. За разлика от господаря му, у него нямаше нищо тайнствено и загадъчно.
Ловът бе много успешен. Ловните торби бяха пълни с чапли, яребици, друг дивеч и зайци. Бриана настигна Джоан и принц Едуард. Принцът им показа как да пускат птиците, за да излитат по-високо, как да държат птиците си, когато преминават през гората, за да ги предпазват от ниските клони.
Когато слънцето се издигна високо, ловната групата се насочи към една голяма поляна, където да починат и обядват. Конярите се погрижиха за конете, соколарите — за птиците, а слугите застлаха покривки и заизваждаха храната от кошниците.
Принцеса Изабел слезе от коня си и възбудено заговори:
— Кристиан де Бошан спаси живота ми! Един глиган едва не намушка коня ми. Той го уби с голи ръце.
Когато нейният герой се появи, той не изглеждаше развълнуван и без да обръща внимание на принцесата, седна на земята между Бриана и Пади. Изабел се нацупи и капризно заяви:
— Ще си изцапам роклята, ако седна на тревата. Лейди Бедфорд, донесете ми копринената наметка.
Бриана бе свикнала с непрекъснатите изисквания на принцесата и без да каже нищо, се запъти към конете. Видя огромния глиган, преметнат през седлото на коня на Кристиан, и ахна от изненада. От тялото на животното стърчаха няколко стрели и копия, но не се виждаха следи от кръв. Когато девойката се върна с наметката, видя, че Изабел бе заела мястото й. Бриана въздъхна облекчено и седна от другата страна на Пади.
Всички отпиваха от чашите си, пълни с бира, ябълково вино или медовина. Само принцесата се мръщеше.
— Защо няма вино, Едуард? — изхленчи Изабел.
— Бела, от лова се ожаднява, а виното не утолява така добре жаждата, както медовината. Никой освен теб не се оплаква — остро отвърна брат й.
— Може би има мях с вино в торбите на седлото ми. Лейди Бедфорд, идете да попитате моя коняр.
Кристиан Хоуксблъд разбра, че принцесата искаше да развали обяда на Бриана и реши да я накаже.