ДЕВЕТА ГЛАВА
Бриана се опита да обърне кобилата си, но животното отказа да й се подчини. То следваше Кристиан Хоуксблъд като послушно пони. От малка бе слушала страховити разкази за зли демони, за мъже, които се превръщат в чудовища и преследват самотните пътници, за дракони, които отвличат деца в подземното царство, малки дяволчета, които удушават жертвите си. Не мислеше, че арабският рицар е един от тях, но подозираше, че владее силите на мрака. Очевидно можеше да подчинява животни на волята си. Беше невероятно, но й се струваше, че нарочно я е накарал да се заблуди в гората, за да остане сама с него!
Кристиан Хоуксблъд видя страха в очите й и разбра, че трябва да я успокои. Знаеше, че ако иска тя да стане негова, трябва постепенно да спечели доверието й. Беше научен търпеливо да преследва целта си, знаеше, че има най-малко дванадесет етапа в ухажването и прелъстяването на една жена, докато се стигне до пълна интимност. Ала преди да се стигне до физическата близост, бе необходимо да постигне емоционална връзка с тази необикновена красавица. Емоциите не винаги означаваха любов. Ревността, страхът, омразата понякога изместваха любовта, но младият рицар искаше да спечели доброволно сърцето и душата й. Вече бе преживял първия етап на ухажването много преди да се срещне с Бриана. Беше видял лицето й, тялото й и бе завинаги покорен от нея.
За девойката първите два етапа се сляха в един в мига, в който се срещнаха за пръв път. Очите им си казаха неща, които не бяха позволени между непознати. Когато един мъж гледаше втренчено някоя непозната жена, това се считаше за непростим грях. А той бе стигнал още по-далеч — бе я нарекъл своя госпожа! Бриана, разбира се, го бе отрекла. След първото вцепенение тя се бе постарала да не го гледа и упорито го избягваше. Поведението й бе достатъчно красноречиво, но той нямаше намерение да се отказва от нея и продължаваше да я преследва. Не обръщаше никакво внимание на ясно изразеното й нежелание да се среща с него.
Тази среща в гората беше третата стъпка към тяхната интимност. Досега никога не бяха оставали насаме и той не бе престъпил границите на благоприличието, като се изключи дръзкото му обръщение към нея. Кристиан бе искал да танцува с нея. Танцът бе четвъртата фаза на интимността между мъж и жена, докосването на ръцете и физическата близост на телата са нещо много вълнуващо и незабравимо. Ала тя му бе отказала, дори бе избягала от него, изпълнена с гняв от дръзкото му поведение. Като я нарече своя госпожа, той недвусмислено намекна за любовна връзка между тях.
Хоуксблъд беше изпълнен с надежди. Гневът е една от най-силните човешки емоции. Днес бе решен да постигне четвъртото ниво на интимност, а дори нещо повече.
Бриана гордо вдигна глава, в очите й блесна гневна искра.
— Аз се загубих! — В гласа й прозвуча обвинение към него.
Кристиан се усмихна и поклати глава.
— Вече сте намерена.
Девойката бе дала сокола си на соколаря, но неговата Саломе все още бе на китката му. Бриана си помисли, че ръцете му са заети, и това я успокои.
— Имате тайнствено влияние върху животните! — В тона й отново прозвуча обвинение.
Но той го прие като комплимент.
— Благодаря ви. Забелязах, че ловът ви хареса. Ловът може да накара жените да разберат удоволствието, което мъжете изпитват от битките.
— Нима може да се изпитва удоволствие от една битка? Това е необяснимо за мен. Войната и убиването не могат да доставят никому удоволствие, освен на зли и порочни хора.
— Вашият крал не мисли така — сухо отвърна Кристиан. — Едва ли сте толкова лицемерна, за да отречете, че днес се забавлявахте.
— Забавлявах се от летежа на соколите, а не от самия лов. Според мен ловът е жестоко занимание! — Говореше високомерно, сякаш искаше да го предизвика.
Кристиан реши, че е време да й даде малък урок.
— Казахте, че сте се забавлявали от летежа на соколите, а не от самия лов, защото вие не убихте нито едно животно и си въобразявате, че това ви извинява. Ала съвсем не е така. Вие пускате сокола, който убива жертвата си точно по същия начин, както стрелата или копието.
— Мислете каквото си искате, сър. — Проклета да бъде, ако нарече „милорд“ това чуждестранно копеле! — Проливането на кръв не ми доставя удоволствие!
— Може би — съгласи се той. — Значи затова сте се облекли в тъмночервено, за да не личи кръвта?
„Господи, как е възможно! — помисли си тя. — Как е възможно да знае нещо, което дори аз не осъзнавах, преди той да ми го каже?“