— Знам го, защото самият аз понякога се обличам в червено, за да не види противникът, че ме е ранил.
Очите й се разшириха от ужас.
— Вие прочетохте мислите ми!
— Така е, милейди — призна той.
Това й дойде прекалено много. Вдигна камшика си да го удари. Лицето му потъмня от гняв, а очите му се превърнаха в два ледени къса. Тя се вцепени и ръката й застина във въздуха. „Нима има силата да спре ръката ми!“ — помисли си обезумялата девойка.
— Отново ми говорите така, сякаш съм ваша дама, но аз не съм и никога няма да бъда!
— Никога означава много дълго време.
— Точно така! Няма да бъда ваша нито в този живот, нито в следващия!
Кристиан се засмя.
— Говорите, като че ли сте безсмъртна, лейди Бедфорд, ала подозирам, че знаете твърде малко за тези неща.
Бриана го изгледа замислено. „Никой не е безсмъртен“ — каза си тя.
— Аз ще бъда сгодена за сина на Уорик — решително заяви тя.
— Аз съм синът на Уорик.
— Вие сте неговият незаконен син! — избухна младото момиче и занемя от собствената си дързост.
— А, ето какво било. Лейди Бедфорд е твърде горда, за да удостои с поглед един незаконороден.
Нима се забавляваше, като я предизвиква?
— Това не е вярно! — възкликна Бриана.
— Благодаря на Бога — подигравателно отвърна той. — Значи все още мога да се надявам.
Внезапно Бриана избухна в смях.
— Вие сте невъзможен, Кристиан Хоуксблъд! Вие сте истински дявол! Нарочно ме дразните, за да се забавлявате.
Когато се засмя, невинната девойка се превърна в чувствена жена. Той си я представи в леглото, как се смее и го прегръща с нежните си ръце. Когато тя стане негова, той ще я люби с часове, докато изтръгне от устните й викове на наслада и екстаз, а сетне гърления смях — на задоволена жена. В този миг младият мъж реши, че днес ще вкуси тези прелестни устни.
— Вие сте също толкова лош, колкото и принцеса Изабел, която изпитва удоволствие да ме измъчва и унижава.
— Не е истина — протестира той, но не успя да прикрие веселото пламъче в очите си. — Аз я наказах заради това, че провали обяда ви.
Очите й се разшириха.
— Сигурна бях, че имате пръст в тази работа! Наистина ли притежавате такава сила, сър?
Кристиан презрително сви устни.
— Това е елементарен трик. Всеки магьосник го умее, също както и четенето на мислите.
— Какъв е този трик? — попита Бриана, едновременно изплашена и очарована.
— Хипноза. Нямаше нищо в храната й. Аз просто я накарах да мисли, че всичко й горчи.
Девойката се прекръсти и прошепна:
— Вие сте истински демон!
Хоуксблъд отново избухна в смях. Белите му зъби блеснаха в контраст с мургавото лице.
— В това няма нищо демонично. Трябва само да притежаваш силна воля и способност за концентрация. Хайде, нека се връщаме в замъка, преди да сте ме заподозрели, че съм ви омагьосал.
Препуснаха към замъка, яздейки един до друг. Бриана все още не можеше да повярва, че този странен рицар е способен на такива чудеса. Припомни си как той бе протегнал ръка и ястребът на принцесата веднага кацна върху нея. Нима притежава подобна сила и спрямо жените? Нима може да подчини и нея на волята си?
Постепенно местността ставаше все по-позната и Бриана разбра, че се намират близо до Уиндзор.
— Сега вече мога да продължа сама. Моля ви, върнете ми ловджийския рог.
Лицето му остана непроницаемо, ала гласът му бе категоричен.
— Няма да се отървете толкова лесно от мен.
Девойката вирна брадичка, а в погледа й проблесна раздразнение.
— Ще ви върна рога, ако ми дадете нещо в замяна.
— Да ви дам нещо в замяна? Сигурно сте полудели!
— Ха! Нима помислихте, че искам да ме целунете, Бриана?
Как можеше да отрече, когато този дявол бе прочел мислите й?
— Исках да ми дадете кърпичка или шалче като знак за вашето благоволение. Смятам да го нося на турнира.
— Робер ще бъде моят рицар на турнира. Вече съм му обещала.
— Дайте ми тази червена панделка от косите си. Никой освен нас двамата няма да знае, че това е знак за вашето благоволение. Никой няма да знае, че победата ми ще бъде посветена на вас.
Тя му се изсмя в лицето. Дръзките му думи я забавляваха въпреки желанието й.
— Вие сте прекалено самоуверен. Откъде сте сигурен, че ще победите в турнира?
— Възнамерявам да победя, милейди.
— Точно както възнамерявате да вземете панделката ми. Ако не ви я дам доброволно, ще ме заставите да ви я дам. — Ръцете й започнаха да разплитат тежките плитки.
Сърцето му се разтуптя, щом усети закачливите нотки в гласа й. Тя вече бе започнала да флиртува с него! Очите му заблестяха от удоволствие.