— Не ви заплашвам с нищо, Бриана.
Тя го стрелна с поглед изпод дългите мигли.
— Не е необходимо да ме заплашвате. Вашата тайнствена сила ме принуждава да ви се подчиня.
Когато великолепната й коса като златист водопад се разля върху раменете й, сърцето му замря от възторг. От този миг нататък той бе неин роб, ала тя дори не подозираше, че го бе покорила завинаги. Бриана му подаде панделката, а Кристиан откачи рога й от гърдите си. Ала конете им не бяха достатъчно близо, за да си разменят предметите, и въпреки нежеланието си Бриана трябваше да се приближи към него. Кобилата й направи три плахи стъпки към арабския жребец и стремената им се докоснаха. Когато протегна ръка за да вземе ловджийския рог, пръстите им се допряха. Бриана подскочи като опарена.
— И вие изгаряте от същия огън — подхвърли Кристиан.
Девойката отрицателно поклати глава, взе рога и остави червената панделка върху дланта му.
— Ако пръстите ни се изгарят по този начин, какво ли би станало ако устните ни се докоснат?
Нечувано дръзките му думи я смаяха. Погледна неволно чувствената му устна и дъхът й спря от сцената, която си представи.
Кристиан бавно наведе тъмнокосата си глава. В следващия миг устните му се сляха с нейните. Ръцете му не я докосваха, ала Бриана се почувства като пленница, която не може да избяга и не желае да го направи. Сякаш във вените й потече разтопена лава, която разля топлина до всички кътчета на тялото й. Затвори очи и се отдаде на сладостта на целувката. Точно така я целуваше в сънищата й! Целувката беше божествена, изпълнена с магия. Искаше й се да продължи вечно. Целувката му я направи негова, точно както бе казал.
— Твоите устни са създадени за любов — прошепна той, без да отделя своите от нейните.
Плътният му глас наруши очарованието на магията. Девойката отвори очи, замаяни от изненада. Сякаш сърцето й спря да бие за миг, сетне тя се извърна и гневно заби шпорите си в хълбоците на кобилата. Искаше час по-скоро да избяга от ненавистното му присъствие, но не можеше да го прогони от мислите си. Кристиан винаги бе близо до нея, като нейна сянка, денем и нощем.
Джоан и принц Едуард най-после успяха да се срещнат насаме в гората. Всеки от тях изчака останалите от ловната група да се приберат в Уиндзор и след това се отправиха към езерото в гората, където бяха играли като деца.
Едуард пристигна пръв. Сърцето на Джоан буйно заби, когато го видя край езерото. Той беше най-красивият принц в християнския свят и тя бе решила да спечели сърцето му. Едуард привърза поводите на кобилата й към едно дърво, а сетне й помогна да слезе. Джоан не можеше да откъсне поглед от лицето му. Искаше й се този миг да трае вечно. Слънцето огряваше златистата му коса. Когато той се усмихна, белите му зъби заблестяха върху загорялото лице. Тъмносините му очи грееха като сапфири. Сърцето й преливаше от любов към него. Тя се отпусна в силните му ръце и задъхано прошепна:
— Облякох си зелена рокля, за да не останат следи, когато седна на тревата.
Принцът въздъхна, думите й възпламениха желанието му. Бе искал да остане насаме с нея, да говорят, да се смеят, да я докосва й, разбира се, да я целува, но сега, когато бяха в това усамотено място, желанието замъгли мозъка му.
Край сенчестото езеро беше тихо и спокойно. Едуард я хвана за ръка и я поведе през високата трева към брега. Падна на колене пред нея, без да пуска ръката й.
— Жанет, имаш ли представа какво изпитвам към теб? Моето сърце ти принадлежи завинаги.
Джоан обви врата му с ръце и му поднесе устните си Той нежно я целуна. Искаше да й каже толкова много неща, ала думите вече бяха излишни.
— Жанет, искам да се оженя за теб. Говорих с краля за нас.
Тя се отдръпна, за да види лицето му. В сърцето й се надигна страх, примесен с безкрайно щастие и любов.
— Едуард, няма нужда да ми обясняваш нищо! Никога няма да ни разрешат да се оженим. Клетият ми баща бе обезглавен за предателство, а ти прекрасно знаеш, че трябва да сключиш политически брак.
Принцът гневно стисна зъби.
— Моите родители ми казаха същото, но аз не искам такъв брак. Искам само теб. Остава ми да се надявам, че брачните планове на краля и кралицата отново ще се провалят.
Двамата се вкопчиха отчаяно един в друг, а сетне устните му се впиха жадно в нейните. Телата им, сърцата им, душите им копнееха да се слеят в едно цяло.
— Нека да поплуваме, както когато бяхме деца — промълви Джоан. Предложението й прозвуча съвсем естествено. И двамата започнаха да се събличат, без да се срамуват един от друг. Едуард свали жакета си, а Джоан свали туниката и ботушите си, след което се изправи пред него в прозрачна долна риза, разкриваща млечнобялата й кожа и нежните извивки на дребното й, но съвършено тяло. — Нека ти помогна да свалиш ботушите си. Знам, че принцовете никога не се събуват сами — закачливо подхвърли девойката.