Едуард се облегна на близкото дърво и повдигна крака си. Стана му забавно, че това фино създание иска да помогне на такъв силен и висок мъж като него. Девойката успя да свали първия ботуш. Тя се наведе за втория и главата му се замая, когато зърна малките й гърди, подаващи се от корсажа. Този път не можа да се справи толкова лесно. Младото момиче дърпаше ботуша с всичка сила и когато най-после успя да го измъкне, Джоан се търкулна на тревата и избухна в смях.
За миг Едуард се озова върху нея. Смъкна ризата й и ръката му се плъзна по нежните й гърди. Тя лежеше под него гола до кръста, с цялата свежест и моминска красота. Малката й ръка погали голите му гърди, покрити с къдрави златисти косми. Когато пръстите й се плъзнаха по кожата му, тя извика от удоволствие и радост — той беше като истински млад бог.
Устните му се впиха в нейните, а ръцете му се протегнаха към плитките й, за да разпусне косата й. Сребристорусата й коса го привличаше неудържимо. Копнееше да усети допира й до голите си гърди.
— Не я разпускай още, нали ще плуваме? — промълви Джоан.
„Колко е невинна — помисли си Едуард. — Нима не знае, че аз не искам да плувам? Нима не знае, че искам да я любя?“
— Достави ми това удоволствие да се порадвам на прекрасните ти коси.
Джоан искаше с цялото си сърце да му достави наслада. Помогна му да разплете плитките й и той покри гърдите й с косите й. Тя затаи дъх, когато той свали ризата й и после повдигна краката й, за да събуе чорапите й. Изящните й жартиери бяха украсени с дантела и перли, стегнати високо на бедрата.
Всичко в нея беше възхитително женствено и предизвикваше неговата мъжественост. Когато младият принц зарови лице в нежните руси косми между бедрата й, Джоан потръпна и изохка от наслада. Той притисна горещите си устни към нейната женственост, после коленичи и обхвана талията й със силните си ръце. Когато разтвори краката й и леко погали с пръст най-интимното й място, Джоан се изви и изстена. Едуард нежно я галеше. Тя беше толкова малка и стегната, а неговата мъжественост беше толкова голяма и набъбнала, че той се страхуваше как ще проникне в нея, без да й причини жестока болка.
Мускулите й инстинктивно се стегнаха около пръста му, през тялото й премина гореща вълна и тя ахна:
— О, Едуард, толкова е хубаво… — Ръката й се опита да го погали по слабините. — Искам да го видя.
— Не, скъпа моя. Прекалено голям е за теб.
— Не ме е грижа! — страстно изкрещя тя. — Искам те! Искам те завинаги, Едуард!
С треперещи ръце той я взе в скута си и започна да я облича.
— И аз те желая до болка, любов моя, но трябва да ми имаш доверие. Искам да прекараме цяла нощ заедно. Когато се любим за пръв път, искам да е в някоя хубава стая с меко легло. Ще го уредя… скоро, много скоро. Вярвай ми.
Сърцето й се изпълни с безкрайна радост. Нейният златокос бог й бе казал, че я обича и иска да я направи своя жена.
— О, Едуард, толкова много те обичам. Искам ти да бъдеш първият ми мъж.
— Първият и последният — изръмжа той и продължи да я облича. Накрая я целуна. — Великолепна си, великолепна — промърмори той. Повдигна я и я сложи на седлото пред себе си. Наближиха Уиндзор, Едуард й помогна да възседне кобилата си, изпрати й въздушна целувка и препусна напред.
Джоан остана дълго загледана след него. Никога не се бе чувствала така щастлива. Принц Едуард я обичаше! Само любовта можеше да го накара да бъде толкова смел и глупав, че да поиска разрешение от родителите си да се ожени за нея.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Принц Едуард избра младите благородници, които щяха да го придружават в похода във Франция, и изпрати в Бъркхемстед стотина бойци и стотина уелски стрелци.
Бойците на граф Уорик се подготвяха в Уиндзор. Неговите хора бяха по-многобройни — четиристотин бойци и двеста стрелци, а още петстотин воини изпрати Ланкастър.
Кралят събра две хиляди мъже от кралските гарнизони в Уудсток. Хевъринг и Кенингтън. Останалите три хиляди бойци щяха да се съберат от гарнизоните в Рочестър и Колчестър, които бяха близо до пристанището в Ипсуич, откъдето всички щяха да потеглят.
Принц Едуард смяташе, че брат му Лайънъл ще иска да участва в похода, ала баща му заяви:
— Твоята майка ме помоли да го оставя в Англия.
— Нали не искаш да стане страхливец? — възрази принцът.
— Обещах на майка ти, че той няма да участва във война, докато не навърши петнадесет години.