— Виждам, че вече копаят основите за новата кръгла кула в Тауър. Говорих с краля за камъка, който той иска от Бедфордшир. Той ме помоли да организирам транспортирането му.
Бриана бе изненадана, че Робер бе говорил с краля, без да я предупреди. Все пак те все още не бяха сгодени.
— Мислех си, че това ще ми даде възможност да посетя Бедфорд. Кралят предположи, че ти също може би ще искаш да се върнеш у дома, а аз ще те придружа.
Възможността да види отново родния си замък я изпълни с радост. Баща й бе загинал в служба на краля, във войната срещу Шотландия, още когато тя бе дванадесетгодишна. Оттогава девойката живееше в Уиндзор.
Кралят бе назначил управител на замъка й, а всичките скъпоценности и пари на рода й се пазеха в кралската съкровищница.
Когато се омъжи, щеше да прекарва половината година в Бедфорд, а другата половина — в замъка на съпруга си. Тя беше знатна наследница, достатъчно богата, за да бъде взета под кралска опека, и можеше да се омъжи за богат благородник. Бриана знаеше, че след брака собствеността на жената става притежание на съпруга й, но се надяваше, че той ще бъде достатъчно щедър да й разреши да прехвърли собствеността на децата им, ако Бог я дари с такива.
— О, Робер, това ще бъде чудесно! Не съм виждала Бедфорд от пет години, макар да е само на осемдесет километра от Уиндзор. Ще помоля кралица Филипа да ми разреши да отсъствам от двора.
Робер хвана ръката й и я притегли към себе си.
— Ще можем да се опознаем по-добре.
Тя се изчерви от думите му и го погледна малко уплашено. Искаше да се увери, че няма защо да се страхува от този весел и добродушен русокос гигант. Ала за нейна изненада той бързо се наведе и я целуна. Бриана не се отдръпна в началото, но когато целувката стана прекалено настойчива, се опита да се освободи от ръцете му.
— Робер! — изохка тя. — Прекаляваш!
В този миг зад ъгъла се показа лейди Елизабет Грей и едва не се блъсна в тях. На лицето й се изписа ужас и тя закри с ръце пламналите си страни. След това рязко се обърна и побягна назад, сякаш я гонеше дяволът.
— О, Господи, тя ще разкаже на всички! Първата придворна дама ще ме накаже, а може да съобщи и на кралицата и тогава тя няма да ми разреши да дойда с теб в Бедфорд.
— Елизабет Грей ще си държи устата затворена. Тя най-малко има право да се възмущава от твоето поведение.
Бриана озадачена го изгледа. Защо Робер заяви първо, че Джоан е неморална, а сега казваше същото и за Елизабет? Джоан наистина се увличаше по флиртовете, но Елизабет беше съвсем различна. Освен ако Робер си е припомнил нервния смях на Елизабет Грей, когато принц Лайънъл я бе отрупал с внимание. Бриана въздъхна с облекчение, когато видя Адел да тича към нея. Предпочиташе повече да не остава насаме с Робер.
Крал Едуард III и Уорик не успяха да се отърсят от лошите си предчувствия, когато техният кораб се приближи към фламандския бряг, а до линията на хоризонта не се виждаше нито един неприятелски кораб. Едва когато наближиха укрепеното пристанище на Хелвеция, пред очите им се изправи внушителна гора от мачти.
— За Бога! — възкликна Уорик. — Синът ми Кристиан отново се оказа прав. — Графът веднага даде знак на предводителя на английските стрелци. Те трябваше да принудят генуезците да се оттеглят от бойните кули, след което да прочистят палубите на вражеските кораби и да прикрият нападението на останалите английски войници.
Кристиан Хоуксблъд изруга на арабски през стиснати зъби. Няколко от френските кораби вече горяха и скоро цялата им флота можеше да бъде унищожена, но суетните и глупави англичани предпочетоха ръкопашен бой, вместо да се откажат да спасяват трите пленени английски кораба.
С мечове в ръка бойците на краля се втурнаха към палубите на френските кораби. Хоуксблъд и двамата му оръженосци се хвърлиха в боя с меч в едната и кинжал в другата ръка. С всеки удар посичаха по двама от противниците. Кристиан видя, че кралят и Уорик взеха в плен командирите на френските кораби. Той отново изруга, тъй като воините вероятно щяха да умрат от раните си, преди да бъде платен откуп за тях.
В следващия миг видя принц Едуард и веднага се хвърли към него. Двамата си размениха усмивки, но не можеха да си кажат нищо — отвред се разнасяха викове и стенания.
Следващите два часа двамата се сражаваха рамо до рамо. Оръженосците охраняваха тила им. В един момент се наложи да помогнат на Едмънд, графа на Кент. Когато битката свърши и разбраха, че са победили, Хоуксблъд гледаше вцепенено как Уорик нареди да преметнат въжета през мачтите. След това баща му даде заповед да обесят пленените командири на френските кораби. Сега Кристиан разбра защо са го нарекли Бясното куче.