Крал Едуард III беше обсипан с целувки от кралица Филипа и двете принцеси. Джон Гонт се държеше доста надуто — очевидно смяташе, че на неговата възраст не подхожда да целува баща си и брат си, затова се задоволи като истински рицар да ги поздрави само с вдигане на меча, а след това не се отдели от принц Едуард, докато не получи отговор на безбройните си въпроси за всички подробности около славната битка.
Кралицата заповяда да приготвят кралската яхта, за да се качат в нея всички деца от Лондон, дори и най-малките. Освободени за малко от грижите за децата, майките и бащите им можеха спокойно да надигат халбите с тъмно пиво и да крещят в чест на победителите. Принцеса Изабел и нейните дами последваха примера на Нейно Величество и засипаха с целувки славните воини. Изабел целуна първо брат си, а после и оръженосеца му, който наскоро бе посветен в рицарство. След това целуна сър Джон Шандо и продължи покрай мъжете, застанали в редица, като най-накрая докосна с устни Едмънд, графът на Кент.
Джоан целуна брат си и леко докосна раната на челото му.
— Въпреки тази рана си много красив, Едмънд.
— Не мисля, че тази проклета рана е достатъчно дълбока, за да ми остане белег — засмя се той.
Джоан погледна към приближаващата се принцеса.
— Господи, струва ми се, че тя жив ще те изяде!
Когато Джоан застана пред принц Едуард, дъхът му секна при вида на лъчезарната й хубост. Беше облечена в светлорозова рокля, украсена с лебедов пух по краищата. Приличаше му на пухкав и вкусен сладкиш, искаше му се да я сграбчи в прегръдките си! След кървавата морска битка нейната красота сякаш пречисти душата му, а сребристият й смях изтри спомена за предсмъртните стенания на ранените. Когато ръцете им се докоснаха, Джоан скришом пъхна бележка в ръката му. Сърцата им се изпълниха с радост, че са живи, млади и влюбени.
Бриана целуна принц Едуард по бузата, но не възнамеряваше да удостои Кристиан Хоуксблъд със същата любезност. Когато застана пред него, девойката сведе мигли и плахо му подаде ръка, както на останалите рицари.
Той я повдигна към устните си и сетне леко захапа края на пръста й. Миглите й потрепнаха, тя вдигна очи и погледите им се кръстосаха. Душата й се изпълни със странно усещане. „Какъв цвят имат очите му? Сапфирен или тюркоазен?“ — запита се тя, напълно хипнотизирана от погледа му.
— Аквамаринов — усмихна се Кристиан.
Бриана забеляза, че по лицето нямаше никакви белези. „Той притежава непреодолима сила.“ Отново изпита необяснимо привличане към него. Повдигна се на пръсти, а устата й се нацупи. Искаше й се да му изкрещи някоя обидна дума. Свирепият блясък в очите му я предизвикваше, ала погледът му я предупреждаваше, че ще й отмъсти, ако се опита да го обиди. Трябваше да противопостави волята си на силата му, да не му позволи да я победи. Той ухапа пръста й, макар и нежно, и тя щеше да му отвърне със същото.
Бриана светкавично заби зъбите си в долната част на ухото му. Усети вкуса на кръвта му. Тази нейна реакция му подсказа, че тя не е безразлична към него, и това го възбуди. Бриана Бедфорд го изпълваше с трепет и Кристиан бе уверен, че и той й действа по същия начин.
Може би най-после ще му остане белег, помисли си със задоволство Бриана, извърна се и бързо се скри в тълпата. Обаче соленият вкус на кръвта му още дълго остана в устата й.
Крал Едуард реши да се върне в Уиндзор заедно с кралица Филипа и всичките им деца на борда на кралската яхта. Вдигна ръце и множеството утихна.
— Да благодарим на Бога за нашата славна победа. Ще отслужим молебен за благодарност в Уиндзорския параклис. Следващата седмица ще организираме кралски турнир. Тази година турнирът няма да е много пищен, но догодина, когато завърши строежът на кръглата кула в Тауър, ви обещаваме, че ще има грандиозен турнир. Обявяваме, че ще основем Орден на галантните рицари, който ще бъде най-високото отличие в целия християнски свят. Ще го отпразнуваме с най-бляскавия турнир, който някога се е състоял в света!
Тълпата посрещна с възторжени викове думите на краля. По целия път до любимия му Уиндзор Едуард III бе приветстван от хиляди ликуващи поданици по двата бряга на Темза.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Отдавна бе минало полунощ, когато кралят се реши да посети спалнята на Катерин де Монтегю. Красивата придворна дама беше запалила свещите в изящния свещник и лежеше в леглото, но не смееше да заспи. Знаеше, че царственият й любовник скоро ще дойде. Катерин бе облечена в бледосиня роба — бледосиньото беше любимият цвят на краля. Цял час бе разресвала разкошната си коса с цвят на старо злато и сега къдриците й се стелеха по изящните рамене.