Всъщност кралицата и нейните дами бяха освободили девойката от задължението да бродира, за да се посвети на рисуването. Кралица Филипа смяташе, че тя има необикновен талант, даден й от Бога. Ала Бриана благоразумно не спомена за това пред мадам.
Възрастната жена, която никога не бе имала съпруг, изгледа злобно високите гърди и златистите къдрици на момичето.
— Всъщност ти заслужаваш по-голямо наказание. Ще посъветвам кралицата да ти избере за съпруг някой по-стар мъж, който ще те научи на покорство.
Сърцето на Бриана се сви от страх.
— А сега можеш да си вървиш, Бедфорд.
Младото момиче облекчено въздъхна.
— Върви веднага в параклиса, за да изповядаш греховете си пред отец Бартоломю.
Лицето на девойката отново помръкна — щеше да стане много късно, докато свърши вечерната служба.
Вече беше тъмно, когато Бриана най-после се прибра в покоите си. Мислеше само за отмъщението си. Щеше да нарисува змея под коня на свети Георги с лицето на първата придворна дама!
Майката на сестра й, Адел, която я придружаваше като компаньонка, отвори вратата. Адел беше ирландка, но за разлика от сестра си не бе надарена с красота. Лицето й бе покрито с лунички, а косата й беше с цвят на слама. Имаше вид на стара мома, въпреки че беше само на двадесет и девет години.
— О, агънце, къде беше досега? Изглежда, че докато ме е нямало, някой е влизал в стаята ти и виж какво е направил.
Бриана се приближи към статива до прозореца. Рисунката върху пергамента беше унищожена — някой бе зацапал с боя лика на свети Георги. В гърдите й се надигна гняв и тя се извърна към прозореца. Бе постъпила благородно и бе поела върху себе си вината на своята приятелка, а в замяна някой бе съсипал рисунката й. Очите й се напълниха със сълзи и една се търкулна по бузата й. Обаче след миг тя избърса лицето си и се засмя. Ирландската й жизненост и този път я спаси.
— Всяко зло за добро. Запомни го от мен, Адел.
Бриана често прикриваше със смях своята чувствителност и уязвимост. Смехът винаги е бил най-привлекателното качество на всяка жена. Мъжете оставаха очаровани от нейния игрив смях, който подсказваше за скрита чувственост.
Когато се сви на кълбо в широкото легло, устните й се извиха в лека усмивка и девойката потъна в света на сънищата. Желанието отново завладя всяка частица от тялото й. Този път образът на непознатия рицар беше още по-ярък. В съня си вървеше към него, изпълнена с желание да я докосне, да почувства целувките му и по най-потайните кътчета на тялото си. Разстоянието между тях се стопи и двамата се озоваха на терасата в някакъв непознат замък. Той протегна силна ръка и избърса с върха на пръстите си сълзите от бузите й. Бриана радостно се засмя и повдигна лице. Рицарят я гледаше влюбено, а устните му се приближиха към нейните.
Усещането беше неописуемо. Никога не беше изпитвала подобна наслада. Мъжът я притисна в прегръдките си и тя помисли, че ще умре от щастие. Въздъхна с копнеж, но в този миг образът му започна да се разтапя, докато накрая изчезна напълно. Нейната длан притискаше гръдта й — точно там, където преди миг бе ръката на загадъчния рицар. Отново въздъхна. Този път успя да види очите му. Те бяха изумителни, с яркия цвят на аквамарина.
ВТОРА ГЛАВА
Кристиан Хоуксблъд седеше до масата в голямата зала на замъка Сен Ло и внимателно слушаше разговора, изцяло посветен на войната с Англия. Макар че в момента имаше временно примирие, то щеше да бъде нарушено в мига, в който кралят на Франция събереше достатъчно кораби, за да нападне дългогодишния си враг.
Хоуксблъд бе получил бойните си умения от норманските рицари, които мразеха Франция. Младият воин бе наемник и възнамеряваше да продаде меча си на тази страна, която предложеше повече пари. Ала тъй като изпитваше противоречиви чувства към Франция и Англия — две страни, които никога не бе виждал, — той реши да посети и двете, преди да реши за коя да се бие.
Откакто преди два века Алиенора Аквитанска2 се бе омъжила за Хенрих Втори3, Англия владееше западните и южните провинции на Франция и водеше ожесточена война за разширяване на границите си. Филип от Франция4 беше дядо на Едуард III. Малко след неговата смърт умират и синовете му и тъй като нямаше пряк наследник от мъжки пол, кралят на Англия обяви претенциите си за френския трон. Към леопардите в герба на Англия той добави и френските лилии. Това никак не се понрави на Филип Валоа от Франция, който наследи френската корона. Той открито обеща помощта си на Шотландия срещу Англия и започна да плячкосва английските кораби.
2
Алиенора Аквитанска е най-прочутата владетелка от XII век. През 1152 г. анжуйският крал Хенрих се оженва за Алиенора и става английски крал под името Хенрих II Плантагенет през 1154 г. Обширни земи във Франция — Анжу, Мен, Нормандия, Турен, Поату и Аквитания преминават под зависимостта на английската корона. Това слага началото на ожесточени борби между Капетингите и Плантагенетите, които започват от царуването на Филип II Август — Б.пр.
3
Хенрих II Плантагенет (1133 — 1189 г.) — укрепва централната (кралската) власт с важни реформи в администрацията, съдопроизводството и военното дело. Влиза в конфликт с църквата. Дори собствените синове на краля са привлечени от феодалната опозиция. В разгара на борбите Хенри II умира — Б.пр.
4
Става дума за Филип Хубави IV (1268 — 1314) — крал на Навара, крал на Франция от 1285 г. — Б.пр.