След отпътуването на крал Едуард за Франция сърцето й бе изпълнено с безкрайна тревога. Тази страна вече й бе отнела един мъж, когото обичаше — съпруга й Уилям де Монтегю. Сега се измъчваше за съдбата на сина си, тревожеше се и за любовника си. Непрекъснато мислеше за изпитанията, които й готвеше бъдещето. Ако нещо се случеше с нейния съпруг, граф Солсбъри, титлата щеше да се наследи от сина й. Въпреки че графът беше доста близък с краля, той никога не се бе възползвал от кралското покровителство. Затова сега притежаваха само замъка Уорк — забележителна и добре укрепена крепост край шотландската граница. Тази вечер трябваше да използва цялото си влияние върху краля, за да уреди въпроса за наследството на сина си. Инстинктивно усещаше, че ще успее да го убеди много по-лесно, ако заговори на тази тема преди Едуард да утоли жаждата си за нейните ласки. Високопоставеният й любовник бе доста щедър и разточителен мъж.
— Катерин, тази нощ си по-прелестна от всички богини! — Той коленичи пред нея, за да изрази възхищението си от красотата й.
— Благодаря ти, Едуард, че запази живота на сина ми. Ако го бяха пленили, сигурно щях да полудея.
— Аз почти бях решил да го оставя в Англия, за да ти спестя тревогите, Катерин, но той е млад воин, който тепърва трябва да докаже смелостта си.
— Знам, че той вече е голям мъж, Едуард. Искам да се ожени за подходяща девойка, достойна за графа на Солсбъри. — Тя бавно прокара пръсти през гъстата му коса и притисна лицето му към топлата си гръд.
Кралят развърза колана на робата й и ръцете и устните му потърсиха пищните й гърди. Притисна силно зрялото й тяло към своето.
— Позволи ми да те любя, щастие мое. — Гласът му бе дълбок и чувствен. — Ще поговорим за това по-късно. Не се страхувай, ще уредя брак на сина ти с богата и достойна девойка.
Катерин закри гърдите си ръце и леко се отдръпна.
— Едуард, искам да уредим този въпрос, а след това ще мога да те посрещна както заслужава един истински герой.
Той я погледна. Трепереше от желание, а кръвта пулсираше в слепоочията му.
— Коя девойка имаш предвид, любима?
— Какво ще кажеш за Бланш Ланкастър? — лукаво подхвърли тя, макар да знаеше, че наследницата на богатия и прочут род е запазена за един от синовете на краля.
— Не мога да ти обещая Бланш, любов моя. Във вените й тече кралска кръв и баща й има право да й потърси съпруг от кралски род. Поискай някоя друга, Катерин, моя любов, но не и Бланш.
Катерин въздъхна унило. В стаята настъпи тишина.
Сърцето на краля се сви от страх, че е огорчил прелестната си любовница.
Накрая тя се смили над него и наруши тягостното мълчание.
— Е, струва ми се, че Уилям е влюбен в Джоан Кент. Той ще бъде щастлив с нея, а това е всичко, за което може да мечтае една майка.
Едуард я грабна на ръце и я понесе към леглото.
— Обещавам ти, че Джоан Кент ще бъде твоя снаха! — великодушно заяви той.
Тя обви врата му с ръце и му поднесе устните си.
— Благодаря ти, скъпи. Можеш да го обявиш при откриването на турнира.
Кралят изпита угризение и безпокойство, тъй като знаеше за увлечението на сина си по Джоан, но ако тя се омъжеше принцът нямаше да се поддава на изкушението да се ожени за нея. Ала щом легна до Катерин, той забрави за всичко и всички. Страстта му към графиня Солсбъри заглуши гласа на съвестта му.
Ако Едуард III подозираше за дълбочината на чувствата между принц Едуард и Джоан, щеше да изпита нещо повече от леко безпокойство. Когато се срещаха в балната зала, те се стараеха да не издават любовта си, опитваха се да се съсредоточат върху баладите, които Годенал бе съчинил във възхвала на Плантагенетите и техните победи, ала щом погледите им се срещнеха, забравяха за всичко. Никой от тях не чуваше думите на околните, никой от тях не обръщаше внимание на храната. И двамата бяха погълнати от взаимното си желание. Погледите им се срещаха хиляди пъти, сетне се отклоняваха за миг, за да се впият отново един в друг.
Принц Едуард носеше до гърдите си бележката на Джоан. Знаеше я наизуст:
Принце мой,
Думите са бледи, за да опиша колко се гордея с твоята победа над французите. Сърцето ми е изпълнено с любов и гордост. Искам да изкрещя от най-високата кула на Уиндзор, че ти си моят победител! Копнея да избродирам името ти, тъй скъпо за мен, на ръкава си, за да узнаят всички за нашата любов! Ти си моят съвършен рицар! Жадувам за мига в който отново ще бъда в прегръдките ти.