За тях бе истинска мъка да танцуват само веднъж на всяко пиршество, но щастливите мигове бяха достатъчни, за да си разменят тайно любовни писма и да докоснат ръцете си. Джоан копнееше ден и нощ за своя принц, а Едуард едва удържаше страстното си желание да притисне дребното й изящно тяло в прегръдките си.
Девойката едва изчака края на вечерта, за да се прибере в стаята си и да прочете писмото от любимия си.
Моя малка Жанет, благодаря ти от цялото си сърце за нежните думи. От днес ще ти пиша всеки ден по едно писмо. Ала не мога да продължавам да живея по този начин, без никога да съм насаме с теб. Възнамерявам да купя къща в Лондон като брат ти. Ще поверявам писмата си на Кристиан Хоуксблъд, за да ти ги предава. Моля те, изпращай ми твоите писма по него. Аз също изгарям от любов по теб, но имай търпение, любов моя, докато подготвя нашето райско гнездо. Целувам устните ти, целувам гърдите ти, но си запазвам всички останали целувки за мига, когато
Джоан притисна писмото до устните си и го пъхна под възглавницата. После повика Глинис.
— Глинис, искам да ми направиш заклинание.
Чернокосата жена учудено изгледа господарката си.
— Какво заклинание, милейди? — Прислужницата знаеше, че девойката е влюбена, ала я смущаваше изборът на Джоан — страхуваше се, че господарката й няма да бъде щастлива в любовта. Глинис въздъхна. Джоан беше толкова млада и като децата си мислеше, че щом желае нещо много силно, то ще бъде нейно. Още не знаеше, че понякога желанията се сбъдват.
— Обичам любовните заклинания. Глинис, аз съм влюбена и искам мъжът, когото обичам, да ми отвърне със същото. Моля те, направи заклинание, на което той да не може да устои.
— Съблечете се. Трябва да бъдете гола, защото тогава заклинанията имат по-голяма сила. — Глинис взе две зелени свещи, снопче билки и няколко пръчици тамян. Сетне запали свещите и приближи тамяна към пламъка. — Повтаряйте след мен.
На следващия ден няколко млади рицари помолиха Джоан да им окаже честта да бъде тяхната дама на предстоящия турнир. Тя отдаде предпочитанията си на Джон Холънд, Мишел де ла Пол, Роше де Шиен и Уилям де Монтегю — на всеки от тях подари по един розов шарф.
Но последният кандидат отказа да приеме шарфа на избраницата си.
— Лейди Кент… Джоан, моля те да ми дадеш нещо, с което да ме отличиш сред останалите ти обожатели. Искам да притежавам някакъв твой предмет, който да подсказва за нашия обет.
— За какво намекваш, Уилям? — запита усмихната девойката.
— За залог за твоята любов. Дай ми един от твоите чорапи, Джоан. Искам нещо, което се е допирало до кожата ти.
Усмивката внезапно изчезна от лицето й.
— Уилям, не очаквах такава дързост от теб! Не съм заслужила да ми говориш по този начин!
Но Уилям стана още по-настойчив.
— Надявам се скоро да получа правото да ти говоря именно но този начин. Трябва да ти призная, Джоан, че не мога да устоя да не те целуна…
Тези смущаващи думи — „…не мога да устоя…“ — й напомниха за магическия обред на Глинис. Господи, да не би да е объркала всичко! Нима бе забравила да спомене в заклинанието името на Едуард?
— Съжалявам, Уилям. Вземи шарфа или потърси някоя друга дама. Дано те дари с това, което искаш.
Уилям трябваше да се примири. Пое шарфа от ръката й, притисна го към устните си, вдъхна уханието му и го затъкна в жакета си.
За принц Едуард беше запазила ръкава на роклята си — избродира инициалите му от вътрешната страна. Напъха ръкава в корсажа си и реши, че трябва да издебне удобен момент, за да го даде на Едуард. Джоан видя, че Бриана се връща от покоите на кралицата, и я повика. Бриана беше облечена в яркожълта рокля — като че ли слънчеви лъчи заливаха изящното й лице.
— Искаш ли да избягаме от скучните проповеди на мадам? Нека да отидем да гледаме как рицарите се упражняват на арената за утрешния турнир — предложи й Джоан.
— Ох, не трябва да го правим, но нали никога не мога да ти откажа — примирено въздъхна Бриана.
— Хм, изглежда, че днес никой не може да устои на чара ми.
— Да не би още някой да те е помолил да бъдеш негова дама на предстоящия турнир?
— Трябваше да раздам четири розови шарфа, напълно еднакви — закиска се Джоан.
— Трябва да забранят участието на рицарите, които са се осмелили да носят розови шарфове върху ризниците си — отвърна Бриана и двете приятелки избухнаха в смях.