Кристиан не искаше да отправя предизвикателство към брат си Робер, не искаше да го унижи пред целия двор. Ала щом наближи денят на турнира, Робер изпрати предизвикателство на новопоявилия се брат-чужденец. Кристиан се надяваше да получи и трето предизвикателство, защото искаше да спечели красивия меч. Обаче до вечерта преди турнира нищо не се случи. Отиде при приятеля си принц Едуард с намерение да го предизвика на двубой. Освен това искаше да спечели черния арабски жребец на Едуард.
— За Бога, Кристиан — въздъхна принцът, — имай милост. Не искам да се бия с теб.
Кристиан разбра, че приятелят му говори напълно сериозно. Погледна го озадачен и попита:
— Какво става?
Едуард прокара пръсти през косата си и се обърна към оръженосеца:
— Кажи му, Шандо.
— Принцът вече е получил две дузини предизвикателства, а правилата забраняват рицарят да участва в повече от шест двубоя. Сега сме изправени пред голямо затруднение. Ако откаже някоя от поканите, ще го помислят за страхливец.
— Тъй като аз съм получил много малко предизвикателства, а вие прекалено много, Ваше Височество, имам предложение.
Джон Шандо наостри слух.
— Вие и аз сме почти с еднакъв ръст и броните ни са черни. Нека поема половината от вашите двубои и никой няма да разбере — каза Кристиан.
— Не мога да приема това — възмути се Едуард. Чувството му за рицарска чест бе засегнато.
— Можете — намеси се Шандо. — Трябва само да се съгласите. — Тримата мъже избухнаха в смях. — Трудно ще се справите дори само с дванадесет съперници.
— Ще се сменяме след всеки двубой — предложи Кристиан.
— Джон, вярвам, че ще мога да победя дузина рицари — каза Едуард, после отново се засмя и поклати глава. — Не, все пак не мога да бъда такъв лъжец. Неприятно ми е, Кристиан, но трябва да откажа великодушното ти предложение.
Палатките им бяха една до друга, затова младият Рендъл, след като не можа да намери Хоуксблъд, го потърси в палатката на принц Едуард заедно с още един паж.
— Сир, кралят изпраща този паж да ви съобщи нещо, а аз искам да съобщя нещо на вас, милорд — обърна се той към Хоуксблъд, — от граф Уорик.
Принц Едуард и Кристиан взеха бележките и освободиха пажовете. След миг и двамата възкликнаха едновременно:
— Предизвикателство от баща ми! — Внезапно се спогледаха. В погледите им се четеше една и съща мисъл.
— Не изпитвам угризения да го сваля от коня само защото е крал — рече Едуард, — ала все пак е мой баща.
— И за мен няма да бъде удоволствие да накарам Уорик да се търкаля в прахта — съгласи се Кристиан.
— Можем да си ги разменим — предложи Едуард. — На миналогодишния турнир се сражавахме на групи, защото турнирът беше по-голям. Тогава баща ми, Лайънъл и аз се сражавахме заедно. Бяхме се преоблекли като казаци, с големи кожени шапки.
— Щом миналата година сте извършили подобна измама, защо в началото не се съгласихте с предложението ми? — попита Кристиан.
— Добре, съгласен съм, а след турнира ще изповядаме греха си.
— Щом като честта ви го изисква, ще се изповядаме — неохотно се съгласи Кристиан. — Джон, повикай моите оръженосци. Трябва да обсъдим много подробности.
В Уиндзор цареше оживление. Всички мислеха само за предстоящото празненство. Дори и кучетата лаеха по-ожесточено, децата не се свъртаха в стаите, а възрастните се чувстваха развеселени. Намаляха сплетните и свадите. Уиндзор гъмжеше от ведра глъч като огромен кошер.
Над трибуната, скована за кралица Филипа, принцесите и техните придворни дами, бе опънат огромен балдахин. Обаче само свитата на Нейно Величество наброяваше повече от сто и шестдесет придворни дами, затова повечето останаха на открито, под палещите лъчи на слънцето.
Замъкът Уиндзор бе претъпкан с гости от другите кралски замъци — Бъркхемстед, Савой, Уудсток и Хевъринг. Тълпи от Лондон се трупаха пред вратите на Уиндзор в деня на откриването на турнира — мнозина бяха тъй щастливи, че не дочакаха утрото, а още през нощта се настаниха под дърветата в парка или в параклиса на замъка.
Най-щастливи през този незабравим ден бяха амбулантните търговци — успяха да продадат незапомнени количества от закуските и бирата. Трубадури, жонгльори и гълтачи на огън забавляваха тълпата, а ловките джебчии не закъсняха да се възползват от удобния случай да изпразнят стотици джобове и кесии.
Уличниците също се опитаха да припечелят от небивалото сборище, обаче не можаха да се преборят с конкуренцията на прислужниците и селските девойки от околността.
На сутринта слънцето озари прозорците на спалнята на Бриана и обля просторната стая, когато Адел дръпна завесите. Бриана беше много развълнувана — днес бе денят на турнира и освен това щеше да бъде обявен годежът й, а на следващия ден трябваше да замине за Бедфорд с годеника си. За миг слънцето се скри зад облак и настроението й се помрачи. На пиршеството след турнира тази вечер ще бъде обявен годежът и той ще промени бъдещето й. Все още не бе сигурна дали обича Робер де Бошан, но нали всички девойки изпитват съмнения в своите избраници. Трябва да се засрами от мислите си — Робер е млад и красив, силен и снажен, благороден и амбициозен. Какво повече би могла да желае? Отговорът на този въпрос се прокрадна в мислите й, но тя побърза да пропъди коварното нашепване на вътрешния глас, стана от леглото и излезе на балкона, за да вдъхне свежия утринен въздух.