Когато кралят на Англия се намираше във Франция, дворът му се установяваше в Бордо. Кристиан разбра това, когато посети красивия слънчев град, живописно разположен край бреговете на Гарона. Мисълта да се установи да живее в този красив край на Франция го завладя до такава степен, че той купи великолепна вила от бял камък, която граничеше със земите на омразния нему граф на Уорик. Желанието да се срещне с баща си, който бе изоставил майка му преди да се роди, се бе изпарило: Все пак може би Ги де Бошан, графът на Уорик, не бе негов баща. Нямаше никакви доказателства. Хоуксблъд бе убеден, че във вените му тече норманска кръв, ала сега, когато се намираше в Нормандия, се чувстваше чужденец в тази страна.
И ето, докато седеше в голямата зала на замъка Сен Ло, погледът му обхождаше като милувка лицата на дамите, сякаш искаше да изтръгне от някоя от тях покана за любовна среща. Тайно в сърцето си се надяваше, че може да срещне жената на своите сънища, но тя не бе сред присъстващите. Младият мъж се облегна на стола си и отпи от силното вино, което барон Сен Ло му предложи.
— Ако воювате за мен, аз ще ви платя два пъти повече, отколкото Филип би могъл да ви плати — обърна се домакинът към младия си гост. В гласа му се долавяха приятелски нотки. — В момента хазната е празна, тъй като всички пари отиват за построяване на нови кораби, а и двамата знаем, че те играят решаваща роля в тази война.
Хоуксблъд го слушаше с полупритворени очи, но не каза нищо. Знаеше, че барон Сен Ло иска да го привлече във войската си, тъй като младият рицар ще му спечели доста пари като откуп срещу английските благородници, които навярно ще плени.
— Изглежда, сте сигурен, че Франция ще спечели войната — рече рицарят.
Барон Сен Ло се засмя, сякаш гостът му бе казал нещо весело.
— Крал Филип има около сто кораба, а наемниците от Нормандия, Бретон и Пикардия са повече от две хиляди души. Наел е дори и стрелци от Генуа. През последните седмици бяха нападнати няколко английски пристанища и бяха взети в плен най-добрите им кораби.
— А англичаните не отвърнаха ли на нападенията?
— Опитаха се. — Сен Ло се забавляваше от разговора. — Миналият месец при Лил бе нанесено сериозно поражение на английската войска. Графът на Солсбъри, който е близък приятел на крал Едуард, бе взет в плен. — Очите на барона заблестяха. — Можете ли да си представите какъв откуп ще вземем за него?
— Бернар, скъпи, няма ли да ме представиш на героя на днешния турнир? — прекъсна ги дрезгав глас.
Кристиан вдигна глава и видя жена, чийто очи чувствено го изучаваха.
— Дръж се прилично, Лизет, ако не искаш съпругът ти да прекърши красивото ти вратле.
Приликата между барона и дамата подсказваше, че са брат и сестра. И двамата бяха изключително привлекателни. Лизет хвърли към брат си премрежен поглед.
— Скъпи, знам, че ще се погрижиш за него.
Хоуксблъд продължаваше да я гледа. Сякаш изведнъж всички в залата изчезнаха и останаха само той и тази пищна красавица, която като че ли искаше да го изпие с поглед.
— Копието ви винаги ли улучва целта?
В очите му проблесна весело пламъче, но той важно кимна.
— Да, никога не пропускам мишената.
Младата жена леко въздъхна.
— Вие участвахте в няколко схватки… не се ли чувствате уморен? — Гласът й стана още по-дрезгав.
— Мога да се бия шест пъти поред, но това няма да се отрази на силата ми.
Лизет облиза червените си устни.
— Възхищавам се на издръжливостта ви. — Краката й бяха омекнали от обзелото я желание към този мургав рицар, струваше й се, че няма да може да изкачи стълбите. — Стаята ми е в източната кула — прошепна тя и плавно се отдалечи.
Кристиан Хоуксблъд обичаше предизвикателствата, ала бдителността не го напускаше. Той бе истински воин и винаги подушваше опасността. Бе сигурен обаче, че барон Сен Ло няма да възрази, ако сестра му прекара една любовна нощ с него, особено ако залогът беше мечът на Хоуксблъд. Кристиан притежаваше свръхестествена сила да подчинява околните на волята си. По време на турнира бе усетил силната завист на противниците си, насочена към него, ала това не попречи на бойните му умения.
Кристиан леко почука на вратата на стаята и Лизет веднага се появи на прага. Почувства силна възбуда само като го видя. Пръстите й бързо започнаха да разкопчават роклята. Отдолу беше гола.
Въпреки че в стаята бе тъмно — светеше само една свещ до леглото, — Кристиан видя, че тялото й е красиво и пищно. Докато сваляше ленената риза, ръцете на французойката се спуснаха надолу и пръстите й леко погалиха набъбналата му мъжественост. Тя изохка от възхищение, когато усети твърдостта му.