— Сър Джон Холънд предизвиква Черния принц на двубой!
Сред тълпата се разнесе шушукане. Всички разбраха, че зад Черния принц се крие престолонаследникът на английската корона. Зрителите приветстваха с шумни възгласи появата на рицаря в черна броня. В първия миг Джоан се парализира от страх, гърлото й се сви и тя не можа да се присъедини към всеобщото оживление.
Принц Едуард връхлетя с такава сила върху сър Холънд, че от удара в средата на щита копието на принца се пречупи като тръстика, а съперникът му моментално падна от седлото. Наложи се оръженосците му да го изнесат на ръце до палатката му.
Всички зрители скочиха на крака и закрещяха с пълно гърло. Страхът на Джоан отстъпи пред необузданата радост, която я обзе. Погледът й попадна върху нейния бродиран ръкав, закрепен към ножницата, от която се подаваше дръжката на меча на принца, и сърцето й се разтуптя от гордост.
Глинис с труд успя да си пробие път до господарката, понесла в ръка червената наметка, която така добре прилягаше на тоалета на Джоан.
— Побързай, Глинис! Изпусна най-прекрасния миг! — Джоан подаде на Адел наметката, която бе взела от Бриана, и се загърна със своята.
— Сър Годфри д’Аркур предизвиква на двубой Кристиан Хоуксблъд де Бошан — извика церемониал-майсторът.
Повечето зрители бяха сигурни, че арабският принц ще срази противника. Хоуксблъд ловко извъртя щита си и копието на съперника му се плъзна по него. В същия миг той удари с копието си щита на д’Аркур толкова силно, че французинът изхвръкна от седлото и падна като камък върху тревата. Копието на Хоуксблъд дори не трепна. Той го подхвърли към застаналия до оградата Али и се нахвърли върху съперника си с такава ярост, че французинът не успя да се надигне от земята и Кристиан притисна с коляно гърлото му. Сър Годфри бе напълно безпомощен и дори не успя да извади меча си. Тълпата нададе неистов рев, изумена от невижданата сила и бързина на рицаря — очевидно никой не можеше да срази загадъчния чужденец. Дори и кралят не се сдържа и му подхвърли кесия, натъпкана със златни монети.
Бриана си помисли, че в следващия миг ще припадне. Дъхът й секна, когато съзря пурпурната си панделка, украсяваща шлема на Хоуксблъд. Изчерви се до уши и мислено отправи гореща молба: „Господи, дано никой не се досети, че панделката е моя!“
В следващия двубой трябваше да кръстосат копия Черния принц и Джон де Вер, граф на Оксфорд17.
Едуард го повали доста бързо, а през това време Пади вече бе успял да свали сребристата ризница на Хоуксблъд, за да го облече в черната броня.
Сърцето на Джоан се качи в гърлото, когато чу:
— Едмънд, граф на Кент, се предизвиква на двубой от принц Лайънъл, херцог на Кларънс!
Бриана я хвана за ръката:
— Страх ли те е за него?
— Лайънъл е истински гигант, а Едмънд е толкова нежен.
— Брат ти ще го срази, Джоан, защото е много по-умен от Лайънъл.
В този миг вниманието им бе привлечено от принцеса Изабел — тя скочи с обезумял поглед, прехапала устни. Когато съперниците сплетоха копията си, Лайънъл наблегна с цялата си тежест върху неговото. Всички очакваха Едмънд да изхвръкне като камък от седлото си. Граф Кент обаче предусети посоката на удара, ловко се отдръпна и Лайънъл изгуби равновесие. Херцогът на Кларънс се намери на земята.
Принцеса Изабел изкрещя:
— Убий го!
Кралица Филипа я хвана за ръката и с рязко движения я върна на мястото, изплашена от мисълта, че дъщеря й е пожелала смъртта на брат си.
Едмънд посрещна с изваден меч надигащия се от земята Лайънъл. Принцът, който беше огромен и тежък като вол, се залюля и застрашително тръгна към по-дребния си противник. Смяташе, че ще го победи с груба сила. Ала в този миг Едмънд замахна и изби меча от ръката му. Лайънъл трябваше да признае поражението си.
Кралят и кралицата не можаха да скрият разочарованието от неуспеха на сина си, но Изабел грабна кесия със злато от купа в краката на баща си и я хвърли към младия граф на Кент. Едмънд вдигна наличника си и с галантен жест изпрати въздушна целувка на принцесата. Тълпата избухна в аплодисменти.
Неколцината храбреци, които бяха дръзнали да предизвикат граф Уорик, съжалиха за лекомислието си, когато каленият воин ги повали в прахта.
Черния принц се сражава с графовете Пембрук, Нортхемптън, Линкълн и Херефорд и ги победи с лекота.
Множеството бе изпаднало във възторг от Черния принц, който печелеше двубой след двубой. Досега нито един рицар не бе имал толкова успехи на турнирите. Кристиан и Едуард бяха доволни, че денят бе хладен, защото ги очакваха още много съперници.
17
Далечен предшественик па прочутия благородник от XV–XVI век Едуард де Вер, за когото се предполага, че е съчинявал великолепни стихове и пиеси под псевдонима Шекспир. — Б.пр.