Когато чу имената на Уорик и на Хоуксблъд, Бриана уплашено стисна ръце. „Дано нито един от двамата не пострада!“ — помоли се мислено тя.
Принц Едуард знаеше, че ако иска да победи граф Уорик, трябва пръв да го свали от седлото. В противен случай опитният воин щеше неминуемо да го победи.
Бриана се изправи импулсивно, когато двамата рицари се сблъскаха с такава сила, че счупените копия отхвърчаха, а ездачите паднаха от седлата. Младият принц пръв скочи, но графът успя да изтегли тежкия си меч, макар да беше още на колене. Когато удари щита на Едуард, предпазният накрайник на върха на меча му падна и Уорик веднага отдръпна оръжието. Това често се случваше при турнирите и обикновено завършваше с проливане на кръв, но граф Уорик бе много дисциплиниран воин и строго спазваше правилата. Едуард последва примера му, прибра меча си и състезанието завърши без победител. За Кристиан не можеше да има по-добър изход от този.
Следващият двубой беше между принц Лайънъл и лорд Стенли, граф на Чешир. Двамата лесно се различаваха на арената, защото към върха на копието на граф Чешир бе привързан синьо бял флаг с три еленови глави. Лайънъл не уцели щита на съперника и копието му се заби в сивия жребец на лорд Стенли. Конят падна и се чуха състрадателни викове, когато животното се замята в агония. Стенли, вбесен от загубата на любимия си кон, се нахвърли яростно върху Лайънъл и го повали на земята. От тълпата се разнесоха дюдюкания и подигравателни викове.
Крал Едуард се втурна на арената и без да се грижи за собствената си безопасност, извади кинжала си и го заби във врата на коня, за да сложи край на мъките му.
Освиркванията на тълпата отстъпиха пред възторжените приветствия. Техният крал бе не само смел и безстрашен воин, но и благороден и великодушен рицар.
Принц Джон се обърна към Джоан и Бриана.
— Лайънъл посрами честта на кралското семейство! Никога не съм виждал по-недодялан рицар от него!
— Малко кръв оживява всеки турнир — обади се принцеса Изабел. — Стенли е достатъчно богат и може да си позволи да загуби един кон.
Принц Джон я изгледа така, че някой по-чувствителен би умрял от срам.
В палатката си, разположена до тази на принц Лайънъл, Робер де Бошан кипеше от гняв. Този тромав вол Лайънъл не само че сутринта не можа да победи Кристиан, но не се справи и с графа на Кент. А сега бе ранил смъртоносно коня на лорд Стенли! Робер стисна зъби в безсилна ярост. Как би могъл некадърник като Лайънъл да претендира за кралската корона? Ако не побърза и не вземе някакви мерки, тази безмозъчна свиня ще обърка всичките му планове.
Робер тръсна глава. Трябваше да се съсредоточи за предстоящия двубой с онова чуждестранно копеле. Цял ден бе чакал този момент. Искаше да излее яда си на някого, а какъв по-подходящ обект от арабина? Рицарите, които щяха да се съревновават с краля, махнаха предпазните набедреници. Когато оръженосецът доведе коня му, Робер с надменен жест му нареди да махне и неговите набедреници. По този начин щеше да се предвижва по-лесно, особено когато слезе от коня, затова най-важното бе да успее да повали Хоуксблъд от седлото.
Робер насочи копието, притисна щита към тялото си и яростно се понесе срещу Кристиан.
Бриана изпита желание да се махне. Последното нещо, на което искаше да бъде свидетел, бе сблъсъкът между двамата братя. Ала не можеше да помръдне от мястото си, сякаш краката й се бяха парализирали. Конете се носеха в галоп един срещу друг. Като в мъгла девойката видя, че нейният ръкав се подаваше от шлема на Робер, а пурпурночервената панделка се развяваше от ножницата на Кристиан. Конският тропот зловещо отекваше в главата й, а сърцето й бясно туптеше.
Джоан извика насърчително към един от рицарите, но Бриана не чу името. И двамата противници бяха де Бошан, но младото момиче не можеше да реши на чия победа да се радва. Не искаше никой да изгуби, искаше двамата да победят. Пое дълбоко дъх и се опита да се успокои. Този двубой нямаше нищо общо с нея! Не трябваше да се вълнува толкова! Ала знаеше, че това не е истина.
Ръката на Кристиан Хоуксблъд сякаш се бе сляла с копието. През процепа на шлема виждаше ясно противника си. Хоуксблъд беше едър мъж, но природеният му брат беше малко по-висок и по-тежък. Робер разчиташе на мускулестото си и силно тяло. Хоуксблъд знаеше, че трябва да го накара да загуби равновесие и да го повали от коня. Измести наляво щита си, за да се отдалечи от копието на Робер. Робер смяташе, че ще повали омразния си противник, ала вместо това копието му се плъзна по щита на Кристиан, увлече го след себе си и той падна от седлото.
Обезумял от ярост, Робер веднага се изправи. Не очакваше Хоуксблъд да слезе от коня — благородството едва ли бе присъщо на този арабин. Робер се изпълни със задоволство, когато видя, че Хоуксблъд не е свалил набедрениците си, които щяха да затруднят движенията му. Но не подозираше, че защитната броня на Кристиан е изкована от много фина стомана и той с лекота се предвижваше. Извади меча от ножницата и отби удара на Робер.