Хоуксблъд се владееше отлично, докато Робер не беше на себе си от гняв. Кристиан видя, че предпазният накрайник падна от меча на противника му. Робер яростно замахна, а Хоуксблъд спусна щита, за да защити слабините си. Широкото острие на меча отскочи от щита на Кристиан и прониза собственото му незащитено бедро. Робер падна на земята и прехапа устни, за да не изкрещи от болка. Оръженосците на Робер и Уорик се втурнаха на арената.
Рендъл, който не искаше да пропусне нито една подробност от битката, стоеше до оградата с Нешър на рамо. Невестулката се държеше доста послушно и момчето бе махнало сребърния синджир.
Тълпата избухна в рев и Нешър с един скок се намери на арената. Стрелна се към Робер, подушила кръвта, и впи остри зъби в крака му. Само защитната броня спаси мъжествеността на Робер де Бошан. Той изкрещя от болка, а смаяните оръженосци избухнаха в смях. Нешър с няколко скока се върна при Рендъл.
Кристиан Хоуксблъд нямаше много време за отдих. Трябваше да се бие вместо Едуард с краля на Англия. Бързо свали сребристата ризница и нахлузи черната броня на Уелският принц. При мисълта за раната на Робер на устните му заигра лека усмивка — брат му искаше да пролее неговата кръв, а вместо това бе пролял своята.
Взе оръжията на Едуард и се упъти към изхода. Принцът сложи ръка на рамото му:
— Моля те, бъди внимателен с баща ми.
— Ще бъда щастлив, ако двубоят приключи без победител. Баща ти е смел и силен воин и винаги досега е побеждавал съперниците си.
Хоуксблъд бе повален на земята. За пръв път след петнадесет схватки чуждоземният рицар бе свален от коня. Обаче и кралят не успя да се задържи на седлото си и двамата противници си размениха по няколко удара с мечовете. Кралят беше едновременно и смутен и радостен, че синът му не му отстъпва по воински умения.
Кристиан Хоуксблъд беше впечатлен от издръжливостта на Едуард III. Накрая кралят се подхлъзна в локва кръв, падна на земята и призна поражението си. Хоуксблъд искаше да възрази, че победата му не е спечелена честно, ала гласът му щеше да го издаде.
Тълпата подивя. Черния принц беше техният победител. Нещо повече — той бе техният бог! Всички крещяха в един глас:
— Едуард! Едуард! Едуард!
Принцът изтича до палатката на Кристиан. Искаше да му каже, че трябва да разкрият измамата и да поделят славата от победите, ала Хоуксблъд бе изчезнал заедно с оръженосците си. Едуард свали шлема си и гневно тръсна глава. Джон Шандо му подаде бележка.
Днес Вие се превърнахте в легенда.
Не разрушавайте вярата на хората във Вас.
Черния принц излезе на арената, за да приеме овациите на бъдещите си поданици.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Бриана изпадна в недоумение. Тръгна към палатките на рицарите, за да провери как е Робер. Но нали се считаше за непристойно една млада дама да се появи в палатката на кралския лекар? Чу познат смях зад гърба си, обърна се и едва не се сблъска с краля.
— Ваше Величество, искам да попитам сър Джон Брей как е раната на Робер, но не смея да вляза в тази палатка, пълна с ранени рицари.
— Никой няма право да ви упреква! — отсече Едуард III и я хвана за ръката. Дори и кралят не можеше да откаже помощта си на такава млада и красива девойка. — Елате. Щом сте с мен, лейди Бедфорд, никой няма да посмее да ви спре. Аз също трябва да посетя жертвите на моя турнир и да стисна ръката на всеки от моите герои.
Придворният лекар, магистър Джон Брей, беше прекалено зает, за да им обърне внимание. Уорик и Хоуксблъд бяха застанали до Робер, легнал върху покривалата, свалени от запотените коне.
Още от входа на палатката, превърната в лазарет, кралят извика:
— Водя ви една девойка, загрижена за раната на своя годеник.
Всички насочиха погледи към нея. Бриана видя, че Робер се ядоса от посещението й — рицарят нищо не й каза, обаче погледът му бе достатъчно красноречив.
— Няма защо да се страхувате, милейди. Много бързо ще го изцеря. Ще му направя няколко шева, които ще зараснат доста бързо — чу се гласът на Хоуксблъд зад гърба й. Тя си припомни, че този дяволски странен арабски принц умее да чете мислите й. Нищо чудно да е разбрал, че тя е дошла по задължение, като примерна годеница, а не защото е влюбена в Робер.