Последното нещо, което би пожелал Робер де Бошан в този миг, бе да усеща допира на ръцете на това чуждоземно копеле, но не смееше да протестира, за да не го обвинят в малодушие.
— Само ви моля да я изведете оттук — процеди раненият рицар през зъби.
Крал Едуард се почувства длъжен да се намеси:
— Сега не сте в състояние да пътувате до Бедфорд. Защо не заминете вие за там, Хоуксблъд? Някой трябва да отиде вместо брат ви, за да уреди доставката на камъка за моята кула в Тауър.
— За мен ще бъде удоволствие да изпълня заповедта ви, сир.
Бриана се изчерви. Нима проклетият арабски принц отново е надникнал в душата й и затова използва думата „удоволствие“? Трябваше да отговори, че за него е чест да изпълни заповедта на Негово Величество!
— Но аз няма да мога да тръгна утре за Бедфорд — смутолеви и се опита да прикрие разочарованието си.
— Глупости! — извика кралят. — Всичко за пътуването до Бедфорд вече е уредено. Не искам да останете огорчена само заради този нещастен случай по време на моя турнир. Освен това можете да разчитате на рицар като сър Кристиан. Той ще бди над вас по целия път до замъка Бедфорд.
„Света Дево, нима той е накарал моите мисли да се вселят в мозъка на Негово Величество?“
Девойката остро погледна към Хоуксблъд, ала той миеше ръцете си, а зад него Али вдяваше конец в иглата. Но Бриана можеше да се закълне, че продължава да надзърта в мислите й, въпреки че бе с гръб към нея.
— Може би лейди Бедфорд ще се почувства по-добре, ако я придружава лейди Джоан Кент — предложи Кристиан с безизразен глас.
— Чудесно предложение — заключи кралят.
„Ох, Богородице, да не би този мургав син на дявола да се готви да ни омагьоса и двете?“
Погледът й падна върху Робер.
— Може би няма да можете да присъствате на пиршеството…
— Не, ще дойда, каквото и да ми струва това! — ядно просъска Робер, неспособен повече да обуздае гнева си.
Уорик и кралят си размениха многозначителни погледи.
— Тази вечер няма да има годежна церемония, но ще обявим годежа. Освен това трябва да съобщя за още един годеж. Церемонията ще се състои когато се възстановите напълно. Дано мъжествеността ви не е пострадала. — Само кралят можеше да си позволи такава дръзка забележка. Бриана не издържа, повдигна полите на роклята си и побягна навън.
Кралят за миг се намръщи.
— Този рицар ще ми бъде нужен за войната във Франция може би само след няколко седмици. Постарайте се кракът му да оздравее по-бързо. — Едуард III потупа Хоуксблъд по рамото, преди да се приближи към следващия ранен войн.
Когато се прибра в стаята си, намери Адел да разопакова багажа й, приготвен за утрешното пътуване.
— Остави багажа. Утре заминаваме за Бедфорд.
— Робер не може да пътува с ранен крак! Кралят трябва да намери някой друг, който да докара камъка му.
— Той вече намери. Кристиан де Бошан получи заповед да ни съпроводи до замъка. О, Адел, не трябваше да ходя при Робер. Трябваше да изпратя Рендъл да се осведоми за раната му.
— Понякога нещата сами се подреждат за по-добро. Що се отнася до мен, аз се радвам, че ще заминем. А ти не си ли доволна, агънцето ми?
— Да, всъщност не. Искам да видя Бедфорд, но мислех, че ще бъдем заедно с Робер — неуверено рече Бриана.
— Може би Съдбата е решила да осуети евентуалното ви сближаване преди венчавката. Мисля, че и двамата с Робер трябва да бъдете по-търпеливи. А сега си предпазена от изкушението.
Девойката не повярва на ушите си. Нима Адел наистина смяташе, че тя е в безопасност в ръцете на Хоуксблъд?
— Робер ми е много сърдит.
— Не е сърдит на теб, агънцето ми. Той е ядосан, защото е ранен. Какво става с годежната церемония?
— Негово Величество каза, че ще обяви годежа ни довечера на бала, но документите няма да бъдат подписани официално, докато Робер не се възстанови напълно.
— Може би кралят и Уорик все още не са подписали документите. Независимо от всичко тази вечер трябва да бъдеш особено хубава. Ще ти помогна да си свалиш роклята, за да те измия с розова вода.
Когато два часа по-късно Бриана влезе в балната зала на Уиндзорския дворец, тя беше ослепително красива. Тънката подплата на роклята й от бледолилава коприна и пурпурната кадифена туника караха косата й да блести като старо злато. Уорик веднага се насочи към нея, явно бе чакал появяването й. Възрастният воин галантно целуна връхчетата на пръстите й, хвана я под ръка и я съпроводи до мястото й на масата.
Настани я между двамата си сина и после седна до Робер. Бриана знаеше, че бъдещият й годеник навярно не е могъл да дойде сам в залата, и се радваше, че не е била свидетелка на слабостта му. Хубавото му лице бе пребледняло, а очите му трескаво блестяха. Кристиан де Бошан скочи на крака и остана прав, докато тя зае мястото си. Той също бе облечен в тъмночервени дрехи, ала мургавото му лице и коса ги правеха да ги изглеждат почти черни. Девойката се почувства сякаш бе седнала между две враждебни кучета.