Атмосферата бе тържествена, а залата блестеше от великолепие. Кралят бе отстъпил стола си на Черния принц — знак на особена почест. Дори принцеса Изабел изглеждаше доволна и се радваше на славата на брат си. Принц Едуард седеше гордо изправен, а русите му коси отразяваха светлината на свещите и сякаш образуваха ореол около главата му. Днес боговете бяха особено благосклонни към него.
Дворът на Плантагенетите бе твърде разточителен, когато се празнуваха победи — дрехите на дамите и благородниците бяха пищни, украсени със скъпи кожи и скъпоценности. Масата бе отрупана с храна, а виночерпците постоянно пълнеха чашите на гостите.
В залата влязоха още прислужници с тежки подноси, върху които се виждаха парчета хрупкаво еленско месо, полято обилно с мазнина и пикантен сос, глигански глави, задушени с ябълки и билки, говеждо, овнешко и свинско. След малко се появиха пажове с тави, отрупани с печени диви патици, яребици и пъдпъдъци.
Бриана и Робер де Бошан ядяха от обща сребърна купа, което бе задължително за годеници. Робер се хранеше мълчаливо, без да се опитва да води любезен разговор, а очите издаваха спотаения му гняв. Бриана също не бе спокойна. Дали Робер страдаше от раната? Дали искаше тя да говори, или по-добре да мълчат? Какво предпочиташе — говеждо или еленско месо? Трябваше ли да яде от дивеча, или да го остави за годеника си?
Девойката седеше сред членовете на бъдещето си семейство и тъй като отдавна бе лишена от своето собствено, сега би трябвало да се радва. Ала вместо това се чувстваше потисната. Присъствието на Хоуксблъд й действаше угнетяващо. Неговата първична мъжественост бе толкова осезателна и завладяваща, че той сякаш доминираше над всички наоколо. Усещаше топлината, излъчвана от мъжественото му тяло, а до ноздрите й достигаше миризмата на кожата му.
— Всеки път, когато ви видя, ми се струвате все по-красива — прошепна Кристиан. Плътният му глас я накара да настръхне. Не смееше да вдигне поглед към него. Седеше с наведена глава, но с крайчеца на окото си видя, че дългата й коса се допира до бедрото му. В гърдите й се надигна смут, когато усети, че той си играе с косата й. — Косата ви е великолепна, Бриана. Затъмнявате всички дами в двора.
Искаше й се да издърпа косата си от пръстите му и да го удари по лицето, ала това щеше да привлече вниманието на Робер и затова реши да не му обръща внимание. Този нахален дявол много добре знаеше, че тя няма да се осмели да направи скандал.
— С нетърпение очаквам да тръгнем за Бедфорд. Кралят неволно ни предостави отлична възможност да се опознаем по-добре.
Бриана подозираше, че той е замислил този план. Нима можеше да подчинява на волята си дори и краля? Не, едва ли. Нали й каза, че просто има по-силна воля от обикновените хора.
Девойката вдигна чашата с вино и жадно отпи от нея. Трябваше да помоли Адел да седне между нея и този опасен арабски рицар. Вдигна глава и потърси с поглед леля си. Адел седеше до Глинис, а до тях — Джоан и Едмънд. Джоан улови погледа й и махна с ръка. Бриана отвърна на поздрава й, ала за свое раздразнение не успя да скрие треперенето на ръката си. Пое дълбоко дъх, за да се успокои, и усети как изпитото вино замая главата й.
Внезапно всичко й се стори много забавно. Робер де Бошан бе сърдит на целия свят, но всъщност трябваше да се сърди само на себе си. Беше се самонаранил и бе станал за смях. Младото момиче погледна към Уорик. Графът вдигна чаша и тайно й намигна. Бриана едва сподави смеха си. Изглежда, той също се забавляваше от тази ситуация.
Обърна се към Робер и му отправи най-очарователната си усмивка. Лицето на русокосия гигант за миг се отпусна.
Кралят и кралицата бяха поканили един прославен трубадур, който успя да трогне публиката. Поетът умело редуваше стиховете с проза и откъси от пиеси. Тази вечер най-голям успех пожъна поемата „Тристан и Изолда“. Бриана слушаше с просълзени очи, запленена от романтичната история на двамата влюбени.
Когато бардът стигна до края на трагичната поема, всички дами затърсиха кърпичките си. Бриана изтри сълзите от лицето си и отново посегна към чашата си.
Мъжете шумно изръкопляскаха, а трубадурът галантно се поклони пред кралица Филипа. Бриана отново посегна към чашата, но видя, че Кристиан Хоуксблъд я поднася към устните си. В този миг разбра, че тази чаша не е нейната, а неговата. Нима бе пила от неговата чаша? По гърба й пробягнаха тръпки. И тя седеше край дългата маса на кралски пир — също като нещастната Изолда — и по невнимание беше разменила чашите. Никой не можеше да я разубеди, че Хоуксблъд не се е опитал да я прелъсти. Тази грешка не беше случайна! Сигурно е сипал омайно биле в чашата й, за да я накара да се влюби в него! Усещаше как горещата течност се разлива по тялото й, изпълва вените, обсебва сетивата й. Погледна го и на лицето й се изписа ужас. Ала в отговор Кристиан само вдигна чашата си за наздравица и сетне на един дъх изпи съдържанието й.