Бриана едва се сдържаше да не скочи от стола и да се втурне към масата на Джоан, но благовъзпитаността я задължаваше да седи до Робер, докато привършат поздравите, които се сипеха към двете двойки от всички страни. Въздъхна облекчено, щом видя, че Хоуксблъд стана от мястото си. След минута се осмели да го потърси с поглед и го откри до стола на принц Едуард. Двамата мъже си шепнеха нещо с вид на съзаклятници.
Днес на турнира заблудиха целия кралски двор, като си разменяха ролята на Черния принц. Нима само тя, единствена от всички присъстващи, бе разкрила заговора им?
Блуждаещите й мисли бяха внезапно прекъснати, защото кралица Филипа се доближи с грациозната си походка, за да поздрави Робер. Той се опита да стане, но кралицата го спря с властен жест.
— Лейди Бедфорд е моя любимка — каза тя на Робер. — Бог я е дарил с талант, грация и красота. Ти си най-щастливият млад благородник в кралството.
— Благодаря, Ваше Величество — сподавено отвърна Робер.
След нея към масата на годениците пристъпи принц Лайънъл, вече порядъчно пийнал, както половината от присъстващите в залата.
— Много лошо стана, че днес на арената ти единствен от всички проля кръв. — Измери Бриана с похотлив поглед. — Трябва да изчакате настъпването на нощта, за да се насладите на ласките си. Но ако трябва, мога да помогна на твоя годеник при изпълнението на съпружеските задължения.
В очите на Робер проблеснаха яростни искрици, но той успя да се овладее и в отговор сухо се усмихна:
— Благодаря, Ваше Височество, но може би ще е по-разумно да намерите време, за да ме обучите как да пронизвам конете с копието си.
Лайънъл изрева:
— Някой ден ще ми платиш за тези думи, де Бошан!
Джоан пожела да потъне вдън земя — също както приятелката й. Когато кралят обяви предстоящия й годеж, тя едва не припадна от изненада. Сграбчи под масата ръката на брат си и отчаяно я стисна.
— Скъпа, но изборът ти е много добър. Та той е наследник на графство Солсбъри, а родът Монтегю винаги се е ползвал с особеното благоволение на краля.
Джоан усети, че се задушава. Рязко пое дъх и притисна ръка към сърцето си. Струваше й се, че ще се разкъса от безсилна ярост. Едмънд беше прав за богатството на годеника й. Макар да знаеше, че няма да я оставят за дълго, без да й намерят жених, девойката не можеше да се примири с ужасяващата мисъл, че кралят я използва като компенсация за страданията на Катерин де Монтегю, чийто съпруг все още беше пленник на френския крал.
Джоан не смееше да погледне към Едуард. Ужас изпълваше сърцето й при мисълта какво ще прочете в очите му — гняв или съжаление, или състрадание. Трябваше да се примири с горчивата си участ, но сега, в този миг, жадуваше само за едно — да избяга далеч от тази проклета зала.
Уилям де Монтегю вече бе протегнал ръка към нейната и я стискаше здраво. Кралица Филипа се приближи, за да поздрави годениците, но не със същите думи, които бе казала преди малко на Робер де Бошан. Филипа трудно прикриваше радостта от годежа на Джоан — така спасяваше сина си Едуард от клопките на красивата девойка. Пък и тънката фигура на Джоан не й вдъхваше надежда — тя едва ли би могла да роди осем-девет деца на бъдещия крал на Англия.
— Моите поздравления, Уилям. Беше крайно време да си избереш годеница. Когато бях на възрастта на лейди Кент, вече бях родила две деца и бях бременна с третото, или общо две и половина.
Зад гърба на майка си Лайънъл хвърли похотлив поглед към Джоан.
— Няма какво да се мотаете. Хвърлете чашите на пода и легнете още сега, тук, на тази маса.
Уилям де Монтегю пламна, но не посмя да отвърне на обидата както подобава. Обаче Джоан нямаше скрупули към принцовете с кралска кръв. Обърна се към годеника си и избъбри със сладникава интонация.
— Нейно Величество намекна, че на моите години вече е имала две умни деца и едно полуумно.
Лайънъл злобно изфуча. По дяволите, един ден ще завлече тази кучка Джоан в леглото си и ще й даде да се разбере!
Кристиан Хоуксблъд любезно поздрави Уилям де Монтегю, като прикри умело състраданието, което изпитваше към пияния принц Лайънъл. Поднесе пръстите на лейди Кент към устните си и ловко пъхна писмото в ръката й. Тя го погледна въпросително, но не можа да прочете нищо в погледа му. Стисна записката и усети как се разля живителна топлина в скованото й тяло.
Бриана отново погледна към приятелката си. Видя как Джоан изгледа Кристиан Хоуксблъд с пламтящи очи, защото чернокосият рицар незабележимо пъхна някаква бележка в ръката й. Какво ли имаше в нея? Любовни стихове? Тайни признания? Или си уговаряха среща? Ако можеше да се вярва на слуховете на прислугата, той е оставил след себе си десетки разбити сърца по пътя си от Арабия до Англия. Сред жените се носели легенди за способностите му. Умеел да хипнотизира, да омагьосва, да очарова само с един поглед. И как ще пътува до Бедфорд с този опасен мъж?