Робер протегна ранения си крак, намръщи се от болка и се унесе в размисъл. Винаги можеше да се извлече полза от разногласията в кралското семейство. Нищо чудно това писмо да се окаже доста ценно за подкрепата на принц Лайънъл в борбата срещу брат му и баща му. Ала всичко трябваше грижливо да се обмисли. Вероятно принц Едуард не бе единственият разочарован от годежа на лейди Кент. Робер бе забелязал интереса на сър Джон Холънд към онази малка развратница. Този Джон Холънд бе един от най-противните надути контета в двора, ала ще трябва да изтърпи превземките му и да го спечели на своя страна. Няма да е зле да го покани на обяд заедно с принц Лайънъл.
За пътуването до Бедфорд Кристиан Хоуксблъд подбра двадесет от тежките каруци, които рицарите, странстващи от турнир на турнир, обикновено използват за пренасянето на стоманените брони, мечове и копия. Във всяка каруца седяха по двама колари. Не бе забравил и традиционния екскорт от корнуолски стрелци.
Внушителният багаж на дамите бе натоварен на две от каретите, следвани от ездитните коне за лейди Кент и лейди Бедфорд, водени от най-добрите коняри в Уиндзор. Един от тях помогна на Бриана да се качи на бялата кобила Папийон. Девойката обърна глава и леко се усмихна, като видя с какво старание Пади и Али придържаха Адел и Глинис при качването им на седлата. Кавалкадата с нетърпение очакваше лейди Кент.
Кристиан Хоуксблъд даде сигнал воловете да потеглят и талигите заскърцаха. Шествието премина с тропот под свода на портала на замъка откъм Темза, украсен с четири бойни кули, след което се насочи на север. Бриана крадешком погледна към Кристиан. Джоан се бавеше и може би дългото очакване го бе изпълнило с нетърпение? Но лицето му не изразяваше нищо — бе напълно спокоен и невъзмутим, с вид на човек, готов да чака цяла вечност.
Най-после Джоан се появи. Хоуксблъд веднага скочи от седлото и се приближи към нея. Поклони се галантно, хвана я с две ръцете през кръста и без никакво усилие я качи върху седлото на коня й. Девойката го възнагради с една от своите ангелски усмивки, а Бриана с въздишка си каза, че приятелката й е толкова очарователна, че дори не подозира колко лесно може да завърти главата на всеки мъж.
Дамите и рицарите бързо настигнаха волските талиги. Пътят им пресичаше долината на Темза. След колежа „Итън“ се отклониха от реката и поеха на север към Амърсхем. Към пладне Хоуксблъд спря процесията под сянката на дърветата край бистрия поток. Водачите подкараха воловете на водопой, а оръженосците побързаха да извадят от торбите хляб, студено месо, сирене и бира.
Адел и Глинис смутено се спогледаха.
— Аз дори не сетих да взема нещо за ядене — промърмори Адел. — Предполагах, че ще спрем да обядваме в някоя от резиденциите на краля.
— Може би мъжете ще ни поканят да споделим обяда им — обади се Глинис. — По-добре ги попитайте вие, Джоан. Още не съм срещала рицар, който е отказал да удовлетвори ваша молба.
Бриана вирна брадичка и отметна плитките си назад.
— Предпочитам да остана гладна, но няма да се моля!
Глинис и Адел изумено я погледнаха. В този миг към тях се приближи Али, за да им помогне да слязат от конете.
— Дами, позволете ми да ви заведа на сянка под дърветата. Там ви очаква скромна трапеза.
— О, колко мило! — радостно възкликна Джоан. Адел и Глинис веднага я последваха, само Бриана се поколеба за миг. Али бе помислил за всичко. Веднага им поднесе сребърни купи с ароматизирана вода за измиване на ръцете. След това отвори капака на големия дървен кош, разстла ленена покривка и подреди върху нея табли с печени патици, сирене, ангинари и ябълки. Поднесе на всяка жена по една малка сребърна чашка и чинно се оттегли настрани, за да не ги смущава.
Хоуксблъд се появи с мях, пълен с вино. Първо напълни чашата на Бриана. Девойката си припомни как бе пила от една чаша с него и подскочи като ужилена.
— Няма да пия от това вино!
Кристиан намръщен я изгледа, ала успя да овладее гнева си.
— Трябва да утолите жаждата си, милейди — меко я подкани той.
— Предпочитам да пия вода — отсече тя и тръгна към потока.
Останалите посрещнаха с удивление необяснимата й постъпка, но грациозно протегнаха чашите си към Кристиан, за да им налее вино. След като наля вино на дамите, рицарят се завтече към разгневената Бриана, изпълнен с решимост да разруши преградата, която тя се опитваше да издигне между тях.
— Милейди… — започна той.
Тя рязко се извърна.
— Оставете ме сама! — изкрещя и вдигна ръце, сякаш се опитваше да се предпази от зъл демон.
Нещо странно ставаше с нея. Той с нищо — нито с дума, нито с жест — не бе я предизвикал. Реши да я накара да му разкрие причината за необяснимото си поведение.