— Това не е кон! Повече прилича на куче! — избухна тя.
Мислите й отново се върнаха към скарването с Джоан. Рисуваше разсеяно, без да обръща внимание на контурите. Внезапно спря и се взря с удивление в скицата. От листа я гледаше лицето на Кристиан Хоуксблъд. Захвърли въглена и нетърпеливо изтри очертанията му с пръсти. Въздъхна дълбоко и отново седна до високия прозорец.
Вратата тихо се отвори и принц Едуард влезе с предпазливи стъпки. Беше облечен в черна мантия с бродирано на нея изображение на дракона на Уелс. С вик на радост Джоан се хвърли в прегръдката му и той сключи ръце около тънката й снага. Беше толкова дребна — главата й достигаше малко по-високо от мястото, където биеше сърцето му. Възбуденото момиче притисна лицето си до гърдите му и усети неспокойното му дишане.
— Ваше Височество, как успяхте да стигнете тук преди нас?
— Любима моя, не ме наричай „Ваше Височество“. Така поставяш преграда между нас, а Бог ми е свидетел, че вече между нас има предостатъчно препятствия.
— Ох, Едуард, страхувам се, че никога няма отново да бъдем заедно, само ние двамата!
— Отсега нататък това ще бъде най-важната ми грижа, Жанет. — Той усети треперенето на тялото й. — Не исках… не мога да се примиря с годежа ти за Уилям де Монтегю!
Уелският принц целуна косите й и повдигна с ръка брадичката й, за да я погледне в очите. Видя, че са пълни с напиращи сълзи.
— Моя малка любима, ти няма да се омъжиш за него! — твърдо каза Едуард.
— Но кралят…
— Кралят е любовник на Катерин де Монтегю и не може нищо да й откаже. Повярвай ми, ще намеря начин да бъдем заедно, любима.
Джоан бе смаяна. Всички в двора знаеха, че крал Едуард III е изцяло предан на кралица Филипа. Тя току-що бе родила още едно дете!
— Той е много дискретен и внимава за репутацията на Катерин — обясни Едуард, сякаш бе прочел мислите й. — Купих къща в Лондон, където ще можем насаме да се наслаждаваме един на друг.
Думите му я накараха да се почувства като Катерин.
Джоан се разтрепери. Принц Едуард открито й казваше, че възнамерява да я направи своя любовница. Пръстите му бавно започнаха да развързват кадифените панделки в косата й.
— Толкова дълго чаках този миг. Най-после ще бъдем заедно цяла нощ. — Гласът му стана дрезгав от желание. — Ще ми позволиш ли да те любя?
— Да! — страстно извика тя. — Няма значение какво ни очаква занапред. Тази нощ е само наша и никой не може да ни я отнеме.
Едуард седна в голямото кресло и я взе в скута си. Устните му попиха сълзите от миглите й, а сетне нежно погалиха розовите й устни.
— Господи, ти си сладка като медовина!
Целувката му стана по-настойчива, а Джоан се притисна силно към него, сякаш се страхуваше, че ще го загуби.
Ръцете му трепереха от желание и несръчно се опитваха да свалят туниката й.
— Жанет, ти си нежна като цвете. Как може да обичаш такъв недодялан и огромен мъж като мен?
— Ти не си недодялан, ти си моят най-нежен рицар.
— Искам да те съблека, но не знам откъде да започна.
В този миг той й заприлича на малко момче. Джоан внезапно се почувства много по-зряла от него и бързо започна да сваля фустите си. Посегна да събуе чорапите си, закрепени с изящни жартиери, украсени с перли. Едуард плъзна треперещи пръсти по стройните й крака.
Устните й сами се разтвориха и тя изохка от наслада, възбудена от плахото му докосване между бедрата й. Принцът я целуваше страстно, а езикът му вкусваше нежната сладост на устата й. Девойката извика от удоволствие. Ръката на Едуард се плъзна надолу, намери най-интимното място между краката й и пръстите му леко започнаха да галят нежната розова пъпка.
Тя се задъха, тялото й пламтеше, усещаше твърдата му мъжественост, която сякаш изгаряше слабините й. Внезапно разбра, че той също е гол под дългия халат, и почувства непреодолимо желание да го види в цялата му мъжка красота.
Тялото на младия мъж се разтърси от дива тръпка, когато ръцете й смъкнаха халата от раменете му и той остана гол. Малките й нежни ръце погалиха мускулестите му гърди, а зърната му се втвърдиха от възбуда.
Джоан въздъхна, обзета от безкрайна любов.
— Ти си моят златокос бог — прошепна тя.
Едуард простена от щастие. Все още не можеше да повярва, че това красиво създание го обича. За него тя бе истински дар от боговете. Кожата й беше нежна като коприна, искаше да притиска голото й тяло, да изтръгва любовни стенания от изящната й уста, да проникне докрай в нея.