— Един ден сама ще разбереш, че в любовта няма почтеност. — Пръстът му бавно се плъзна по дланта й. — Ти си убедена, че разумът управлява чувствата ти, но се лъжеш. Не е така.
Бриана сви ръката си.
— Смяташ, че си много умен, нали? Мислиш, че ще посееш семето на съмнението в душата ми и ще ме накараш да се подчиня на волята ти!
— Ще посея моето семе в теб, Бриана, не се съмнявай в това! — закле се той.
Тя остана смаяна от дръзките му думи. Не биваше да остава сама с този изкусителен дявол! Скочи като ужилена от креслото.
— Пусни ме да си вървя! — извика девойката.
Кристиан се усмихна леко и посочи вратата.
— Ти не си моя пленница. Всеки миг можеш да си тръгнеш.
Отчаяното момиче хукна навън, трябваше да избяга по-далеч от този опасен и съблазнителен мъж. Свободна. Дълбоко в себе си нито за миг не вярваше, че е свободна. Поне не напълно.
Кристиан копнееше Бриана да остане тази нощ при него, но знаеше, че още е рано. Затова се задоволи с виденията си. В представите му тя изгаряше от любов и желание, смееше се и лицето й бе обърнато към неговото, така както цветята търсят слънчевите лъчи. Той сведе глава към нейната и потърси устните й. Тялото му тръпнеше от копнеж и желание, очакващо нейния отклик. Тя беше възхитително игрива и закачлива, безкрайно любопитна и очарователно дръзка.
Бриана отметна завивките, коленичи до него и ръцете й се плъзнаха по тялото му. Пръстите й нежно галеха мускулестите му гърди, а върхът на езика й облиза зърната им. Когато те щръкнаха от възбуда, тя ги захапа с острите си бели зъби.
Той простена от страст, сграбчи я и силно я притисна към тялото си. Прегръдката й хареса. Хвана го с едната ръка за косата, а другата се плъзна по плоския му корем и се насочи към внушителната му мъжественост. Кристиан изохка, когато езикът й достигна пъпа му, облизвайки го нежно като котенце, после тя повдигна златистите си къдрици и започна да гали с тях набъбналата му мъжественост, докато той взе да моли за милост.
— Не ме измъчвай — прошепна Кристиан.
Тя се отпусна до него, а великолепната й коса покри голото й тяло. Приличаше на весталка. Младият мъж се повдигна, сякаш искаше да изпие с очи красотата й.
Протегна ръка, за да отмести златистите кичури, ала тя извика:
— Не, недей с ръка!
— Сега ще си сменим ролите! — изръмжа той и бавно започна да си играе с косите, покриващи гърдите й. Розовите им връхчета щръкнаха от възбуда. Кристиан нежно ги докосна с език, но не можа да издържи и лакомо ги засмука. Отмести с устни няколко кичура, женственият й аромат едва не го подлуди.
Сетне устните му бавно се плъзнаха между бедрата й. Горещият му дъх я накара да извика от наслада и тялото й се изви от възбуда. В този миг езикът му разтвори нежните косми между бедрата и откри розовата пъпка на нейната женственост.
— Толкова е прекрасно — прошепна девойката.
Тялото й жадуваше за повече, тя искаше да го почувства в себе си докрай. Изви се към него, приканвайки го да влезе в нея. Уви бедрата си около врата му и изкрещя несвързано:
— Още, Кристиан, моля те, моля те!
Силните му ръце обгърнаха бедрата й, а езикът му проникваше все по-дълбоко в нея, докато изведнъж усети соления вкус на кръвта.
— Господи! — изстена Кристиан. — Аз току-що отнех девствеността ти!
Видението беше толкова силно, че сякаш се сливаше с реалността. Когато чувственият образ на Бриана се стопи в мрака. Кристиан се закле, че щом настъпи мигът, той ще се слее с нея по древния начин на любовта.
Преди да се разсее нощният мрак, Едуард се измъкна от широкото легло, като внимаваше да не събуди любимата си. Джоан спеше и той не желаеше да я смущава дори ако това би му коствало двойната корона на Англия и Франция.
Тръгна към стаята на Хоуксблъд и влезе, без да почука на вратата. Дори и в съня си Кристиан усещаше, когато някой се приближаваше към него.
— Аз съм, Едуард — предупреди го принцът. — Днес няма да потеглим от замъка.
Кристиан разбираше каква мъка е за Едуард да се раздели с любимата си.
— Но аз трябва да вървя, не мога да оставам в Бъркхемстед — възрази той.
— Напълно те разбирам — съгласи се Едуард, — но днес Жанет не може да се качи на кон.
Хоуксблъд стана от леглото и започна да се облича.
— Понякога мъжете трябва да се съобразяват с желанията на дамите. Ще кажа на коларите да не запрягат воловете.
— Лейди Бедфорд снощи неочаквано влезе в стаята на Джоан.
— Бриана иска само да предпази приятелката си — увери го Хоуксблъд.
Едуард кимна.
— Ще се видим преди тръгване.