В сравнение с Уиндзор и Бъркхемстед замъкът Бедфорд беше по-малък и Бриана внезапно се разтревожи дали ще може да настани толкова голяма група от рицари, колари и оръженосци. Ала тревогата й се оказа излишна, защото Хоуксблъд предвидливо бе взел палатки, които хората му разпънаха на голямата поляна пред замъка. Той и оръженосците му придружиха дамите до подвижния мост над крепостния ров, където ги посрещна управителят на замъка сър Джеймс Бърк. След това Кристиан се върна при хората си.
Сър Бърк радостно приветства Бриана. Той бе дошъл от Ирландия в замъка заедно с майка й и Адел още като малко момче. Настоя девойката да се настани в стаята на майка си, а на Адел, разбира се, предостави старата й стая. Щом влезе, сърцето й потръпна от спомените. На ръба на леглото се беше свил старият котарак Кланси. Като видя господарката си, той отвори широко очи и тя можеше да се закълне, че прочете в тях изненадания въпрос: „Нима това си ти, Адел?“ Адел го целуна, а той отново затвори очи и замърка.
Джоан и Глинис получиха съседни стаи с изглед към красивите гори. Две прислужници се заеха с разопаковането на багажа им, а сър Бърк отиде в кухнята, за да провери дали готвачът не е пропуснал нещо за посрещането на новата господарка на замъка Бедфорд.
На следващата сутрин Бриана се събуди рано и излезе в градината. Великолепните рододендрони бяха разцъфтели и бяха покрили цялата градина и оградата от прочутия бедфорски камък. Дори малката каменоломна бе превзета от тях.
Тя се запъти към гостната стая, в която майка й бе прекарвала толкова много часове. По пътя се натъкна на сър Бърк и го покани в слънчевата стая. Той се настани на един стол срещу Бриана, загледан с възхищение в красивата девойка, някогашното малко момиченце, с което се бе разделил преди пет години. Тя бе по-красива дори от майка си. Косата й блестеше като новоизсечена златна монета.
— Сър Бърк, защо в стаите няма цветя, градината е пълна? Помня, че мама обичаше да слага във вазите.
— Съжалявам, милейди, но от година на година се налага да правя все по-големи икономии. Започнахме да продаваме цветя, за да изхранваме прислугата на замъка.
— Винаги съм мислила, че имаме много пари, сър Бърк. Вие знаете, че аз не управлявам пряко замъка. Парите се прибират в кралската хазна и предполагах, че всяка година ви изпращат достатъчно средства за поддържане на имението.
— Да, милейди, наистина получаваме част от парите, но те не достигат. Съжалявам, че замъкът изглежда по-запуснат от времето, когато баща ви беше жив.
— Нима от продажбата на камъка не се получават достатъчно приходи?
— Не знам, милейди. Вашият баща назначи за главен управител на замъка сър Невил Уигс, а аз бях назначен от майка ви. Сега са ме оставили да се занимавам само с дребните грижи за домакинството.
— О, разбирам — отвърна Бриана. — Как живеят селяните в областта?
— Ако трябва да сме честни, селяните трудно преживяват. Работят от сутрин до мрак, но едвам се изхранват.
— Аз скоро ще се омъжа, сър Бърк, за сина на граф Уорик и всичко ще се промени към по-добро. Замъкът ще се управлява от семейство де Бошан.
— О, милейди, щастлив съм, че кралят ви е избрал годеник от толкова благороден и богат род.
— Благодаря ви, сър Бърк. Тази стая ми напомня за майка ми. Обичам да разговарям с вас за нея.
— Тя прекарваше доста време тук — рисуваше, а понякога пишеше легенди до късно посред нощ. — Той внимателно я погледна. Не знаеше какво си спомня девойката за майка си. — Майка ви притежаваше свръхестествени способности. Понякога имаше мистични видения.
— За какво бяха тези видения, сър Бърк?
— За всичко и за всекиго. Знаеше, че вие ще бъдете момиче още в началото на бременността си.
— Бяха ли разочаровани родителите ми, че не съм се родила момче?
— Не. Тя по някакъв начин знаеше, че ако бе родила момче, това щеше да коства живота й. Разбира се, никога не го каза на баща ви. Те наистина много се обичаха. Тя се влюби в Бедфорд, а хората тук й отвърнаха със същото.
Сърцето на младото момиче се изпълни с тъга. Ако родителите й бяха живи, щяха да бъдат много щастливо семейство, а тъкмо за това жадуваше повече от всичко на света. Искаше Бедфорд да бъде богат замък, пълен с нейните деца. Може би мястото никога нямаше да процъфти отново, докато тук не заживееше щастливо семейство.
— Майка ви бе предсказала упадъка на този стар и горд замък. Ала когато се родихте, тя ми каза, че е имала видение за някакъв мъж, който ще бъде вашата съдба и ще го спаси от разорение.
Бриана изгаряше от любопитство за този мъж, ала се поколеба дали да попита сър Бърк за подробностите.
— Повече от всичко на света желая Бедфорд да процъфтява. Надявам се, че един ден нейното пророчество ще се сбъдне.