В мига, когато дрехата обгърна тялото й, чувството за срам се стопи. Очите й се замъглиха от силната миризма на мъжа, с когото току-що се бе разделила. Притвори очи, отмаляла от чувствения ураган, който този мъж бе събудил в нея.
Пръстите й се плъзнаха по нежната шия, където още пареха горещите следи от устните му, а сетне се спряха на устата й, тръпнеща от жарките му целувки. Цялото й същество бе изпълнено със спомена за него, с усещането за него. Отново си припомни огромната му щръкнала мъжественост и ясно видя белега на бедрото му — страшния извит черен ятаган. Какво е това? Напрегна се и усети ужасна болка, която премина от тялото в съзнанието й. Страданието бе непоносимо. Бриана изкрещя и падна в безсъзнание на пода, а нощницата се разтвори и тя остана да лежи разголена, окъпана в лунната светлина.
На разсъмване отвори очи и се надигна. В този миг дантелената нощница се плъзна от раменете й. В съзнанието й отново изплуваха виденията от изминалата нощ. Кое бе сън и кое бе истина? Девойката потръпна. Нима всичко беше само блян? Само плод на фантазията й? Някакво видение? Или транс? Да, може би всичко заедно, ала сърцето й замря от страх, че навярно има още нещо.
За пръв път си призна, че е обхваната от непреодолима страст към Хоуксблъд. Приятелката й Джоан беше безкрайно щастлива с любовта си към принц Едуард и не се интересуваше от нищо друго на този свят. Нима бе грях да последваш зова на сърцето си? Защо трябваше да се съпротивлява на изкушението? Бе сигурна, че майка й винаги бе следвала желанията си.
Поне едно бе сигурно — странната преживелица по някакъв начин зависеше от дантелената нощница. И макар всичко да изглеждаше напълно реално, все пак не бе истина. Беше благодарна на Бога за това. Кристиан Хоуксблъд спеше в палатката си на поляната пред замъка. Девойката бързо се облече и наля вода от една кана, за да измие лицето си. Устните й потръпнаха, щом зърна следи от бадемово масло по кожата си. Не знаеше, че халюцинациите могат да оставят реални следи.
Излезе от стаята си и отиде да потърси управителя.
— Сър Бърк, Кристиан Хоуксблъд все още ли е в лагера с хората си?
— Не, господарке — усмихна се той. — Милорд е в Чилтърн тауър.
Бриана се изчерви.
— Наредих да приготвят стаята в кулата за вашия годеник.
Тя смаяно го изгледа.
— Моят какъв, сър Бърк?
— Вашият годеник — неуверено отвърна той. — Нали ми казахте, че сте сгодена за сина на граф Уорик? Не е ли той?
— Хоуксблъд е незаконороден син на граф Уорик! Аз съм сгодена за Робер де Бошан, истинския наследник на Уорик. Моят годеник се нарани по време на кралския турнир и кралят заповяда на Хоуксблъд да ме придружи до замъка, за да докараме камък от Бедфорд за неговата нова кула в двореца.
— Простете, милейди, но той прояви такъв жив интерес към всичко в замъка Бедфорд, та си помислих, че той ще бъде новият ни господар.
— Това, че е пристигнал тук с цялата си свита от оръженосци, слуги и стрелци, не му дава правото да действа като собственик на замъка!
— Не бих посмял да го упрекна за постъпките му, лейди Бриана.
— Едва сега разбирам защо си решил, че Хоуксблъд има право да проверява разходите за поддържането на замъка.
— Нали кралят му е дал това право — смутен промълви Бърк.
— И къде е сега? — гневно запита Бриана, едва сдържаща яростта си.
— Отиде до манастира в Чилтърн хилс.
— Всемогъщи Боже, та той най-малко прилича на монах от всички мъже, които съм срещала през живота си!
— Сър Хоуксблъд изказа едно интересно предположение… Според него само продажбата на вълна може да възстанови най-бързо богатството на замъка Бедфорд. Всички знаем, че монасите от Цистерцианския орден19 отглеждат овце с най-добра вълна в Англия. Качеството й е ненадминато, затова той замина за там. Каза ми, че иска да купи малко, за да пробва възможностите да я продаде в Лондон.
— Сър Бърк, първо ми съобщихте, че в най-скоро време ще обеднея напълно, а след това ми поднасяте крайно неприятната вест, че Хоуксблъд е решил да ми отнеме и малкото, което ми е останало — няколко жалки стада овце от манастира в Чилтърн хилс!
— О, лейди, не е истина, повярвайте ми! Та нима не знаете? Сър Хоуксблъд дори плаща всички разходи за храната на хората си.
Тя остана със зяпнала уста. Очевидно още не го познаваше добре, но откъде можеше да има толкова злато някакъв си наемник, който никога не е притежавал земя, който е готов да продаде не само меча си, та дори и живота си на този владетел, който му плати повече.
19
Католически орден, възникнал от Бенедектинския, но с много по-сурови правила на поведение, включващи понякога дори и обет за пълно мълчание. — Б.пр.