— Знаех, че ще дойдеш — промълви тя.
И двамата знаеха, че тази нощ щяха да си принадлежат. Без да се колебае, Кристиан протегна ръка и развърза панделките в косите й. Златистата коса се разля по раменете й и той зарови ръце в гъстата копринена маса. Бе мечтал за този миг и много пъти го бе извиквал в сънищата си, но въпреки това не бе подготвен за чувствената наслада, която се разля по тялото му.
Възбуди се в мига, в който пръстите му докоснаха златистия водопад. Сякаш остър меч прободе гърдите му, тялото му потръпна и набъбналата му мъжественост бясно запулсира. Почувства, че целият му самоконтрол се стопява — качеството, което бе усъвършенствал през целия си съзнателен живот и с което се гордееше най-много.
Знаеше, че чувствата и доверието са най-важното в любовта. Бриана не се опита да се съпротивлява и не се отдръпна. Позволи му да разпусне и гали косите й.
— Струва ми се, че цял живот съм мечтал да докосна косите ти. — Той ги притисна към устните си. — Този аромат ме упойва. — Тя ухаеше на полски цветя и той внимателно приближи устни към нейните.
Бриана облиза долната си устна, предвкусвайки целувката му. Нежният розов език го подлуди. Устните му се впиха в нейните, езикът му властно ги разтвори и проникна в устата й, за да вкуси от сладостта й.
Тя буйно отвърна на целувката му и се притисна към него. Силните му пръсти се плъзнаха в косите й. Вкусът на устните й бе това, за което бе мечтал, или дори не бе и мечтал. Забравил за всичко, Кристиан вдъхваше с упоение аромата й, замаян от нейната сочна женственост и зрялост.
Ръцете й се плъзнаха по твърдите му мускулести гърди. В душата й се надигна щастлива вълна при допира до прекрасното му тяло.
Когато най-после откъсна устни от нейните, тя обгърна врата му с ръце и долепи устата си до пулсиращата вдлъбнатина на шията му. Гърдите й предизвикателно се надигнаха и се притиснаха към неговите. Обзе го дива страст, ръцете му обгърнаха кръста й и бавно я повдигнаха от пода.
Бриана се засмя предизвикателно, заровила лице във врата му. Златистите й коси се стелеха на вълни върху гърдите му, устните му нежно целунаха черната бенка на бузата й и той бавно я пусна надолу, докато пръстите на краката й докоснаха килима. Искаше да свали дрехите й, да захвърли своите, да усети как нежната й кожа се плъзга и трие по неговата.
Пръстите й леко го погалиха по високите скули и лицето му се втвърди от възбуда. Усети как кръвта нахлу в мозъка му и запулсира в гърлото му и сякаш по вените му потече гореща лава.
Кристиан искаше Бриана да се наслади на всеки миг от любовната игра. Искаше всяка частица от тялото й да тръпне от желание, искаше да изпитат и рая, и ада на пълното отдаване и страстта. Устните му шепнеха в ухото й любовни думи, които бяха толкова чувствени, че лицето й пламна от срам. Шепотът стана още по-съблазнителен и пръстите започнаха да развързват панделките на роклята й. Раменете й се оголиха, а топлите му устни галеха кожата й като коприна.
Бриана се задъха, а гърдите й се надигнаха към търсещите му устни. Топлият му дъх подразни възбудените й зърна, а мощните му ръце обгърнаха едрите й гърди. Галеха ги, повдигаха ги, играеха си с тях, а езикът му нежно обикаляше розовите им зърна.
Когато голите й гърди се притиснаха към неговите, едва не изкрещя от възбуда. Пръстите й нетърпеливо разтвориха ленената му риза и я смъкнаха от раменете му. Нежните й бели гърди се търкаха в мургавата му кожа и Бриана извика, обзета от неудържимо желание.
Кристиан се усмихна. Разбра, че тя повече не може да издържа.
— Ако искаш, можеш да ме ухапеш, любима — прошепна той. Изкушението бе толкова силно, че тя впи зъби в рамото му.
Всички прегради между тях бяха паднали. И двамата бяха голи до кръста, увлечени в безкрайната любовна игра. Бриана се бе вкопчила в него, а косите й ги обгръщаха като водопад от разтопено злато.
Ръцете му се плъзнаха по стройните й крака, повдигнаха краищата на роклята и откриха чувствения триъгълник между бедрата й. Дланите му се впиха под кръста й я притиснаха силно към твърдите му бедра. Знаеше, че от гърдите й ще се изтръгне вик на удоволствие, и закри с устни нейните.
Бриана простена и се подчини на властния натиск на устните и езика му. Изви тялото си и неговата твърда мъжественост се притисна към пламтящите й слабини. Искаше да се слее с него, да му принадлежи докрай. Искаше да го усети дълбоко в себе си, искаше да го погълне. Искаше Кристиан да вкара меча си в нейната ножница. Искаше да го приюти в себе си.
Роклята бе последната преграда между тях и Бриана трескаво започна да я съблича. Най-после коприната се свлече на пода и тя я отмести с крак.