В този миг сякаш пелена падна от очите й. Какво, за Бога, правеше? Бе гола и уязвима в алчните прегръдки на този мъж! Нима бе загубила разсъдъка си, за да му позволи да я съблече? Отчаяно се опита да прикрие голотата с косите си. В главата й като мълния проблесна мисълта, че роклята на майка й е виновна за всичко — тази магическа дреха променяше сетивата й до неузнаваемост. Същото се бе случило и на турнира, когато се уви в наметката на майка си от сиво кадифе и разбра, че зад черните доспехи на принц Едуард се крие Кристиан Хоуксблъд. Тайнствената сила на майка и се вселяваше и в нея, когато бе облечена в нейните дрехи.
— Спри, Хоуксблъд! Не мога да направя това! — изкрещя тя.
Той не отдръпна ръце от тялото й, дори я притисна още по-плътно към себе си.
— И двамата сме обречени. Не можем да се върнем назад — дрезгаво прошепна той.
— Не, всичко е в роклята, не го ли разбра? — извика отчаяната девойка. — Когато облека някоя от дрехите на майка ми, ти ме привличаш неудържимо. Но когато я съблека, аз си възвръщам моите възприятия. Отново ставам онази Бриана, която познаваш.
— Любов моя, та това е най-смешното, което някога съм чувал. Ти винаги си Бриана и винаги ще бъдеш Бриана, която наистина познавам и обожавам. Ти ще бъдеш завинаги жената на моите мечти!
Думите му прозвучаха напълно убедително. Как можеше да ги отрече? Не тайнствената сила на майка й я бе хвърлила в обятията на Кристиан Хоуксблъд, не, това беше неговата загадъчна мощ.
— Ти ме примами и съблазни, ти искаш да властваш над разсъдъка и тялото ми, искаш да завладееш душата ми! — Очите й бяха разширени от страх, примесен със срам от похотливостта й. — Как успя да ме накараш да се държа по този начин? Веднага се махни! Това е грях! Грях! — Пред очите й изплува милото лице на Робер де Бошан и тя потръпна от чувството за вина.
Хоуксблъд я сграбчи за голите рамене и силно я разтърси.
— Престани! — кресна той. — Престани, чуваш ли, веднага престани!
Допирът на силните му ръце я накара отново да се почувства безпомощна и уязвима.
— Всичко, което се случи между нас, няма нищо общо с майка ти. Нито с някаква мистична сила, която си мислиш, че притежавам. Това засяга теб и само теб, Бриана. Ти ме избра по собствено желание. Приеми истината и си признай, че ме желаеш.
Очите му не се откъсваха от нейните, знаеше, че не може да му устои, знаеше, че жадува за ласките му. Искаше го тъй силно, както и той нея. Истината беше, че тя го обичаше, винаги го бе обичала и винаги щеше да го обича. Отпусна безпомощно глава и се олюля.
Той я взе на ръце и я понесе към леглото.
— Тази нощ ще си принадлежим един на друг, но първо искам да си поговорим.
Кристиан умееше да се владее. Реши да бъде по-търпелив — заради нея и заради себе си. Седна на леглото и я погледна. Тя бе толкова красива и невинна. Дългата й коса се спускаше до килима и покриваше сочните извивки на тялото й, ала не можеше да скрие докрай разкошните й гърди и нежния триъгълник между бедрата.
Хоуксблъд повдигна крака й и целуна фината извивка на стъпалото й. Пръстите на краката й потръпнаха от удоволствие. Искаше да се наслади на чувствата, които той възбуждаше в нея, но в същото време се боеше от този мъж.
Той сякаш прочете мислите й.
— Довери ми се, любима. — Гласът му бе ласкав и успокояващ. — Знам, че си девствена. Няма да те насилвам. Ще те накарам сама да ме пожелаеш. Любовната игра трябва да бъде наслада и за двамата, иначе удоволствието изчезва напълно. — Поднесе кичур от косата й към лицето си и вдъхна аромата му. — Искам да те убедя, че не притежавам магическа сила. Бриана — пошепна той. — Бях отглеждан от рицарите на Ордена на хоспиталиерите „Свети Йоан“. Когато станах достатъчно голям, ме приеха в Тайния орден на Златната зора. Повечето от рицарите там бяха тамплиери, които се укриваха, тъй като техният Орден бе забранен. Те ме научиха да контролирам тялото и съзнанието си. Това не е много сложно и почти всеки може да го овладее. Умът контролира тялото и емоциите. Тази способност е много ценна за всеки рицар — в разгара на битката забравяш за болката и мислиш само за победата. Когато се съсредоточиш докрай, ходът на времето сякаш се забавя и ясно различаваш действията на неприятеля. Щом овладееш изкуството да се контролираш, ще успееш във всичко. Нима иначе щях да успея да се сдържа пред прекрасното ти голо тяло?
Бриана леко се усмихна. Искаше да победи този негов самоконтрол. Наистина беше много възбуждащо да лежи пред него гола и само да разговарят.
— А какво ще ми кажеш за твоите видения? — дрезгаво прошепна тя.
— Всеки може да има видения. Въпрос на овладяване на шестото чувство. Ти започваш да овладяваш това изкуство, любов моя.