Макар това да не беше въпрос, тя мълчаливо кимна и след миг рече:
— На турнира ти бе облякъл черните доспехи на принц Едуард.
Очите му се разшириха. Девойката бе започнала да вижда невидимото.
— Ти наистина си схватлива ученичка, Бриана. Ще те науча на тънкостите в любовното изкуство.
Бриана облиза пресъхналите си устни и Кристиан потръпна от желание, но се овладя.
— А какво ще кажеш за онзи лов, когато успя да вгорчиш храната на принцеса Изабел?
Той се усмихна и поклати глава.
— Не, това не е магическа сила, а само трик. Моята воля е по-силна от нейната. Със силата на внушението успях да я накарам да си помисли, че храната е горчива, макар че всъщност не беше така. Аз не мога да променям вкуса или миризмата на храните. Мога да променям само възприемането им.
— Твоята воля по-силна ли е от моята? — запита тя с трепет.
— Понякога да, понякога не. Ако бях по-силен, ти щеше да бъдеш моя още първата вечер.
Бриана се изчерви. Кристиан докосна с пръст бенката на бузата й.
— В едно от моите видения съзрях още една подобна бенка, белег на магическа сила.
Тя се изчерви още по силно.
— Не, това е белег на красота.
Кристиан поклати глава.
— Знам, че си магьосница, любима.
Думите му й доставиха удоволствие. Може би наистина бе надарена с вълшебна сила. Беше любопитна да разбере нещо за странния белег от вътрешната страна на бедрото му, който бе видяла в сънищата си, но той явно не желаеше да говори за това. Спогледаха се и разбраха, че мислят за едно и също.
— Може би е време да ти разкрия всичко за себе си.
Девойката затаи дъх, когато Кристиан започна да сваля панталоните си. Погледна го с ужас, примесен с възхищение. Неговата мъжественост бе огромна и гордо стърчеше сред гъстите черни косми. От вътрешната страна на бедрото му се виждаше черен белег във форма на ятаган. Бриана го гледаше втренчено, не смееше да помръдне. Най-сетне се окопити и проговори:
— За този меч ли Пади ми каза, че се нарича Килбрайд?
Кристиан отметна глава назад и се засмя.
— Пади обича да се шегува за моя сметка. Слугините в Уиндзор непрекъснато надничаха в стаята ми с надеждата да зърнат черната гадост между краката ми.
Бриана не можа да се сдържи, протегна треперещата си ръка и леко го докосна по белега. Кожата около него беше набръчкана и девойката потрепери, като си представи каква болка е изпитал Кристиан, когато е бил жигосан.
— Какво означава този белег?
— Това е клеймото на Тайнствения орден.
В стаята настъпи тишина.
— Разкажи ми — нежно помоли тя.
— След като отдръпнат нагорещеното желязо, рицарите разтъркват раната с черен пясък. След това ме оставиха сам в пустинята, където трябваше или да оцелея, или да умра.
— Но тази болка… трябва да е била непоносима — прошепна Бриана.
— Само така можеш да се научиш да превъзмогваш телесните страдания. Урокът е жесток, но безценен.
Младото момиче избягваше да гледа към мъжествеността му.
Кристиан разбиращо се усмихна.
— Белегът не те отвращава, нали?
— Не — бързо отвърна тя.
— А това? — попита той и посочи към члена си.
— Аз… не съм сигурна. Нямам опит с тези неща.
Сърцето му силно заби.
— Мисля, че е време да спрем да приказваме. Не мога да ти разкажа за любовта, мога само да ти я покажа.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Бриана се отдръпна, когато той изтегна мургавото си тяло на леглото до нея.
— Позволи ми да те любя, не се страхувай от мен, любима.
Тя се поколеба за миг, сетне разтвори ръце и се притисна до него.
Кристиан я обгърна със силните си ръце, устните му завладяха нейните, а езикът му проникна в сладостната им мекота. Целувките му ставаха все по-чувствени. Знаеше, че трябва да събуди скритата чувственост в нея. От устните й се изтръгнаха тихи стенания, а тялото й потръпна.
Тъмната стая се изпълни със сладострастни звуци от шумоленето на завивките, от триенето на голите им тела, от въздишките и охканията. Това бяха интимните и чувствени звуци на любовта.
Когато устните й се подуха от многобройните му целувки, Кристиан се отдръпна и бавно сведе глава над гърдите й. Обхвана с уста твърдото зърно на гърдата й и жадно го засмука. Бриана ахна от изненада.
Усещането беше възхитително, изпълнено със сладка нега. В гърдите й пламна див огън, който обхвана тялото й и достигна до слабините. Струваше й се, че в този миг ще се пръсне от екстаз. Жадуваше за още нещо, нещо, което не познаваше, но беше така съблазнително, че бе готова да умре, ако не го получи.
Погледна мургавото му лице, пръстите й нежно докоснаха устните му, а устните й прошепнаха: