— Кристиан, Кристиан, Кристиан…
Младият мъж знаеше, че тя все още не бе напълно готова за него. С всеки изминал миг ставаха все по-близки, целувките им — все по-страстни, милувките — все по-интимни.
Кристиан разпиля прекрасната й коса по възглавницата и едната му ръка нежно погали гърдите й. Другата се плъзна надолу между бедрата й.
Очите й проследиха ръката му и се разшириха, когато видя червенозлатистите косми между бедрата, които й заприличаха на огнени езици. Пръстите му докоснаха най-чувствителното й място.
— О-о-о! — изкрещя Бриана, сякаш я бе опарил.
Мъжествеността му се долепи до бедрото й и тя се изви от страх. Той беше толкова внушителен и сигурно щеше я прониже като копие, щеше да й причини болка, щеше да я накара да крещи, щеше да я завладее без остатък. Бе напълно безпомощна пред неговата сила! Щеше ли да го приеме в себе си, щеше ли да понесе и болката, и насладата? Отговорът бе — да, сто пъти да! Той бе истински мъж, а тя се надяваше, че ще бъде истинска жена!
Кристиан взе ръката й.
— Хвани ме за китката и ако това, което правя не ти харесва, можеш да ме спреш. Ако ти доставя удоволствие, ще ми дадеш знак да продължа.
Бриана се смая от умението му да контролира желанията си дори в такъв миг и неуверено хвана китката му. Широката му гореща длан обхвана венериния й хълм, а пръстите му се прокраднаха между златистите къдрици, навътре и все по-навътре. Усещането беше невероятно. Сетне погали розовата пъпка на женствеността й и тя се изви на дъга и потръпна от сладост. Пръстът му стана по-настойчив, влизаше все по-навътре, но Бриана не искаше да го спре. Всички задръжки в нея се срутиха, не искаше да мисли за нищо, искаше само той да не спира. Както й бе обещал, тя щеше да го моли да я обладае.
Кристиан вдигна поглед към лицето й. Устните й се разтвориха, тя се задъха от страстен копнеж и той неистово впи устни в нейните, а пръстът му продължаваше да я гали.
— Харесва ли ти, Бриана? — проговори между две целувки.
— Харесва ми — пошепна останалата без дъх девойка и разтвори бедра, за да му позволи да проникне по-дълбоко.
Кристиан я искаше цялата, без остатък. Би му доставило удоволствие да я доведе до върховния миг само с ръката си. Може би щеше да бъде чудесно, ако я дареше с пълно блаженство само с устата си, ала нещо първично, дълбоко скрито в него, му подсказа, че телата им трябва да се слеят изцяло. Удоволствието трябваше да бъде примесено с болка, както бе отредила природата. Тогава щяха да бъдат свързани завинаги.
Пръстът му започна да се движи по-бавно, а езикът му застина, за да удължи блажения миг. Когато тя вече не можеше да издържа, той щеше да я обладае.
Бриана лежеше, изтощена от възбуда, косата й се бе разпиляла по възглавницата, тя се усещаше почти обезумяла от желание. Тогава той се намести между краката й, а огромната му мъжественост предизвикателно я погъделичка по вътрешната страна на бедрата й. Той се надвеси над нея и извика:
— Сега!
В същия миг се притисна към нея, плътта му се плъзна покрай нежната розова пъпка и проникна в кадифената й плът.
Викът на Бриана проехтя в нощната тишина. Болката я прониза и тя се стегна толкова силно, че и той простена от болка.
Погали клепачите й с устните си и зашепна любовни слова:
— Толкава си красива… нежна… прекрасна…
Кристиан застина за миг, за да я накара да се отпусне. Отначало тя също не помръдваше, но постепенно усети как членът му пулсира в нея и възбудата се предаде и в нея. Тялото й се сви конвулсивно и бавно започна да се движи под него.
Тя наистина бе прекрасна любовница, точно както си я бе представял в бляновете си. Внезапно тялото й започна да се извива все по-ритмично и го обгърна напълно като нежна коприна. Сега вече си принадлежаха напълно.
Кристиан започна да се движи в нея с все по-мощни тласъци, искаше това да трае вечно, но знаеше, че трябва да я щади и да не й причинява прекалено силна болка. Тялото й потръпна в първите конвулсии на екстаза точно когато семето му започна да се излива в нея. Господи, беше наистина великолепна жена! Никога не бе изпитвал по-голямо удоволствие. Тя бе за пръв път с мъж, ала се любеше с неописуема жар.
Кристиан се отпусна върху нея, изтощен и напълно задоволен. Бриана се усмихна в мрака. Лежеше покорно под него, но гърдите й се изпълниха с радост. Чувстваше се така, сякаш бе изсмукала силата му и част от него ще остане в нея завинаги.
Кристиан Хоуксблъд лежеше до любимата си и слушаше равномерното й дишане. Чувстваше се като възроден, като че ли бе участвал в победоносна битка — така сладко изтощен се чувстваше след всеки успех на бойното поле.