Той я прегърна и я притисна към сърцето си.
— Сладка моя… дива… и толкова темпераментна и съблазнителна… Ти си възхитителна. Прие изпитанието на болката и кръвта като истинска богиня. Моето сърце ти принадлежи завинаги, Бриана.
Бриана знаеше, че това, което се случи тази нощ, ще промени целия й живот. Внезапно се почувства странно самотна и уязвима и тихо заплака.
В този миг Кристиан Хоуксблъд де Бошан се закле, че никога няма да я нарани, ще я защитава с цената на живота си, ще я обича с цялата си душа.
Преди разсъмване Бриана се събуди и уплашено извика, защото в първия миг не разбра къде се намира. Младият мъж я взе в прегръдките си и нежно я притисна до гърдите си, за да я успокои. От него се излъчваше топлина и сигурност. Девойката се успокои и отново потъна в сън.
Когато за втори път се събуди, беше сама в широкото легло. Извика разочаровано, когато ръката й напипа вече изстиналите чаршафи.
— Кристиан!
Името му я накара да се сепне. За Бога, нима отново бе имала еротични сънища? Ала тялото й казваше друго. Гърдите и устните й бяха подути от страстните му целувки, а слабините я боляха.
Лицето й пламна от срам, когато видя смачканите чаршафи. Петната яркочервена кръв й припомниха, че вече не е невинна девойка. Бриана се ужаси от това, което бе извършила. То беше грях! Тя бе сгодена за друг! Хоуксблъд я бе съблазнил против волята й, за да му отдаде това, което по право принадлежеше на бъдещия й съпруг!
Бързо събра ленените чаршафи от леглото, преди някой да разкрие позорната й тайна, и скри купчината зад вратата. След това старателно се изми и дълго търка кожата си, сякаш искаше да изтрие срамния спомен за чувствените ласки на Кристиан.
Почти бе привършила с обличането, когато Адел влезе в стаята й.
— Добро утро, агънцето ми. Струва ми се, че тази светла рокля не е подходяща за разходка до каменната кариера, но разбирам защо искаш да изглеждаш съблазнително.
Бриана не се поласка от думите й.
— Няма да ходя до кариерата.
— Но нали обеща на Джоан и Глинис. Ще останат разочаровани. Какво те задържа в замъка?
— Аз… аз мислех да сменя завивките на леглата — неуверено отвърна Бриана.
— Тогава нека да ти помогна. Ти ще занесеш чаршафите в пералнята, а аз ще извадя чисто бельо от скрина. Докато свършим, Джоан ще бъде готова за разходката. Знам, че я очаква с нетърпение.
Бриана реши, че ако се противопостави на леля си, само ще предизвика подозрението й. Не й беше присъщо да върши работата на прислужниците, ала решително се зае с чаршафите. Вдигна ги от пода и се упъти към стаята на приятелката си, за да вземе и нейните чаршафи.
Джоан звънко се засмя.
— Ти си най-внимателната домакиня, която познавам, Бриана. Да не би да се каниш да сервираш и закуската?
— Не, но ти можеш да слезеш в трапезарията, а аз ще дойда след минута — усмихна се Бриана.
Може би все пак щеше да измисли къде другаде да ги заведе на разходка. Ала когато влезе в трапезарията, дамите говореха само за днешното посещение в каменоломната.
Чуха силните удари на чуковете още преди да стигнат до кариерата и разбраха, че мъжете вече са започнали с изсичането на камъка. Длетата звънтяха по големите каменни блокове, за да ги разделят на по-малки късове. Работата беше трудна и тежка. Волските талиги бяха подредени до кариерата и двама яки мъже ги товареха с каменните блокове. Мъжете работеха голи до кръста, а телата им бяха покрити с пот и прах.
Бриана се изненада, когато видя Хоуксблъд да работи наравно с всички. Едрото му стройно тяло и мургавата кожа рязко го отличаваха от останалите мъже. Тя пое дълбоко въздух, когато видя капките пот, които блестяха по кожата му с цвят на махагон. Той беше великолепен, възхитителен мъж.
Бе невероятно наистина, че цяла нощ тези силни и мускулести ръце я бяха прегръщали. Погледна към падинката на шията му, там, където бе притиснала устни и бе усетила пулса му, а сетне погледът й се плъзна към мощните му гърди, към които се бе притискала с такава страст.
Сега, докато го наблюдаваше, тя си призна, че го бе избрала свободно, по свое желание. По гърба й полазиха тръпки, щом осъзна, че иска тази нощ да се повтори, че жадува отново да бъде в обятията му, отново да тръпне от сладост под него.
В този миг Кристиан погледна към нея. Погледите им се приковаха, очите им си казаха, че всеки от тях помни и най-малката подробност от изминалата нощ. Страстният му поглед говореше, че тя е изпълнила мислите му, че тази нощ отново ще слеят телата и душите си. Младата жена изтръпна от желание, краката й се подкосиха от слабост и тя извърна глава. Трябваше да се овладее, иначе всички наоколо щяха да разберат, че са любовници.