Кристиан видя смущението и вълнението й и лъчезарно й се усмихна. Тя вече наистина бе негова жена и не можеше да му откаже нищо дори и да искаше. Усмивката накара сърцето й бясно да забие.
Бриана бе взела скицника със себе си, за да нарисува няколко скици от замъка Бедфорд, ала когато по-късно го отвори, видя, че Кристиан Хоуксблъд доминира във всяка рисунка.
Тази вечер никой не остана дълго в трапезарията. Останалите разбраха, че Бриана и Кристиан вероятно искат да прекарат и вечерта, и нощта сами. Джоан знаеше какво става между приятелката й и Хоуксблъд и знаеше, че те искат да се насладят на всеки миг, прекаран заедно. Докато бяха в Бедфорд, кралят, принц Едуард и Уорик бяха започнали да събират войски за нов поход във Франция. Когато армията станеше достатъчно многобройна, кралят щеше да я поведе през Ламанша.
Бриана запали свещите, бавно свали роклята си и облече кадифената роба, която ухаеше на виолетки. Взе четката и разсеяно започна да разресва косите си. Ще бъде ли толкова дързък и ще дойде ли отново в стаята й? А тя щеше ли да го приеме и да му се отдаде?
— Нека аз да направя това. — Дълбокият му глас нахлу в полутъмната стая. Не го бе чула да влиза, откъде се бе появил? Затаи дъх, когато той бавно се приближи към нея. Протегна корава длан и тя послушно сложи четката в ръката му. Пулсът й се ускори, когато Кристиан коленичи пред нея. Сърцето й учестено заби, а гърдите й развълнувано се надигаха под втренчения му поглед.
Всяко докосване я възбуждаше. Усещането бе невероятно чувствено — този безстрашен рицар бе коленичил смирено в краката й и разресваше косите й, сякаш бе неин слуга. Бриана бавно разтвори робата и я остави да открие раменете й. Дали жестът й бе достатъчно съблазнителен? Всъщност тя жадуваше за ръцете му, искаше да ги почувства по тялото си.
Все още на колене, Кристиан плъзна ръце под робата. Грубите му пръсти докоснаха копринената мекота на гърдите й, зърната им мигновено се втвърдиха от възбуда и тялото й потръпна. После ръцете му я подхванаха под мишниците, вдигнаха я от стола и тя се озова на колене пред него. Дори и сега Кристиан бе по-висок от нея и Бриана повдигна глава, за да му поднесе устните си.
Когато го прегърна през врата, робата широко се разтвори и той бързо я смъкна от раменете й и притисна голата жена към гърдите си. Кристиан се отпусна на пода и я притегли върху себе си. Златистият водопад покри гърдите му.
— Ти ме завладя. Никога не съм вярвал, че действителността може да бъде по-прекрасна от бляновете, но съм грешал. Кажи ми, че и ти чувстваш същото, Бриана. Кажи ми, че изминалата нощ не бе само кратък миг на неземно щастие. Кажи ми, че ме обичаш.
— Господ да ми на помощ, струва ми се, че те обичам — прошепна тя, а очите й се замъглиха от желание.
Ръцете му умело разпалваха страстта й. Чувствеността бе ново усещане за нея. Постепенно премина през всички фази на любовната игра — дразнене, леки милувки, прегръдки, които ставаха все по-страстни, все по-дръзки, все по-завладяващи, докато накрая бе изцяло покорена от силата на Кристиан Хоуксблъд.
Когато чувстваше, че ще полудее, ако той не се слее с нея, Кристиан изведнъж властно рече.
— Закълни ми се, че ще се откажеш от годежа с моя брат.
Пръстите му галеха женствеността й, тялото й се гърчеше от желание, искаше да го почувства дълбоко в себе си, докато телата им потръпнат в конвулсиите на екстаза.
— Да, да, кълна се — задъхано обеща тя и в този миг вярваше, че е искрена.
Сливането им бе толкова пламенно, че в един миг Бриана си помисли, че ще пръсне на малки частици, но в следващата минута закрещя от удоволствие.
Напълно изтощен, Кристиан се отпусна до нея. Сърцето му преливаше от любов и благодарност — досега нито една жена не му бе въздействала по този начин.
Бриана му хвърли закачлив поглед, когато Кристиан я повдигна от пода и я понесе към леглото. Внезапно й хрумна да изпробва властта си върху този непобедим воин. Дали можеше да го накара да загуби разсъдъка си от желание? Дали и той щеше да й се закълне във всичко, което тя поиска от него? При тази мисъл на устните й заигра тайнствена усмивка.
Тя наистина се оказа дяволски талантлива ученичка. Бе й показал силата на леките докосвания с върховете на пръстите, бе й показал как да го гали с език по най-интимните места, докато закрещи за милост. Тя притежаваше оръжия, на които той не можеше да устои — копринената коса, която галеше кожата му, твърдите зърна на гърдите, които се притискаха към устните му, пръстите, които милваха пулсиращия му член.
— Бриана, не ме измъчвай повече, моля тя. Ще излея семето си — изохка той.