Всеки изминат час приближаваше Бриана до Уиндзор и до Робер де Бошан. Страхуваше се от тази среща. Как да му каже, че разваля годежа? С какви думи да му обясни решението си? Нима може да му признае, че обича незаконородения му брат? Ще бъде не само жестоко, но и безразсъдно — все едно да налее масло в огъня. Трябва да намери по-подходящо обяснение. Бе обещала на Кристиан, че ще развали годежа, ала сега разбираше, че това е най-трудното нещо в живота й. Въпреки това бе решила да говори с Робер колкото е възможно по-скоро.
Бриана се изкъпа, облече скромна синя туника и се отправи към стаята на бъдещия си годеник. Бе шокирана, когато разбра от слугите, че раната му все още не е зараснала. Завари го излегнат на една софа, а под крака му бе подложена възглавница.
Като я видя, лицето му светна.
— Бриана! Господи, колко много ми липсваше!
В сърцето й се надигна тревога, когато видя, че той не може да стане, а само протегна ръце към нея. Тя стеснително се приближи, наведе се и му позволи да я целуне по бузата, а сетне сковано притегли един стол и седна до софата.
— Робер, още ли не си оздравял? — промълви тя, изпълнена със съчувствие.
— Да съм оздравял ли? — горчиво възкликна той. — Никога няма да оздравея!
— Какво искаш да кажеш? Нима раната ти не е зараснала? — Девойката не можа да потисне надигащата паника в гърдите й, че няма да може да се раздели с Робер.
— Раната ми отдавна щеше да зарасне, ако онова проклето животно не беше ме ухапало. Придворният лекар, Джон Брей, каза, че бедрената кост е инфектирана и вероятно ще осакатея.
— За какво животно говориш? — озадачено попита Бриана.
— Когато се нараних на турнира, някакво гадно животно като невестулка ме ухапа в раненото място. Ако открия на кого принадлежи това отвратително животинче, ще го пронижа с меча си!
Господи, той говореше за невестулката на Хоуксблъд, за любимеца му Нешър! Обзе я безкрайно чувство на вина.
— Нима нищо не може да излекува раната ти? — отчаяно извика тя. Бе ужасно, че толкова смел воин като Робер де Бошан ще трябва да се откаже от участието във войната.
— Сигурно няма да е много приятно да живееш със сакат мъж, нали, Бриана? — горчиво подхвърли той. — По-добре ми кажи веднага, че искаш да се откажеш от нашия годеж. Една красива и млада жена като теб едва ли ще иска да прекара живота си с инвалид като мен.
— Престани, Робер! Нима толкова малко ме познаваш? — Цял живот я бяха възпитавали, че дългът е нещо свещено. Не можеше да развали годежа само защото той има физически недъг. Усети как челюстите на капана щракват.
Младият мъж тромаво се приближи към нея и я хвана за ръката.
— Закълни ми се, че няма да ме изоставиш заради крака ми.
— Аз… аз… кълна се, Робер — нещастно промълви девойката.
Той се успокои и нежно поднесе ръката й към устните си.
— Ние сме обвързани завинаги — заяви решително.
Бриана не можа да намери сили в себе си да му възрази.
Малко след като тя си тръгна, в стаята на младия благородник се появи сър Невил Уигс. Искаше пръв да му разкаже за отстраняването му от Бедфорд.
— Аз съм сър Невил Уигс, законният управител на замъка Бедфорд. От самото начало вашият брат не ме хареса и ме уволни от поста ми. Смятам, че е превишил правата си. Понеже вие сте сгоден за лейди Бедфорд, вярвам, че ще ме възстановите. Заклевам се, че ще останете доволен от мен.
С кафявата си къдрава коса и брада сър Невил Уигс приличаше на териер, и то на много сърдит териер.
— В какво ви обвинява брат ми? — попита Робер, инстинктивно усетил, че този мъж може да се окаже полезен съюзник.
— Той заяви, че сметките са подправени, но за тях всъщност отговаряше сър Джеймс Бърк — излъга той.
Студените очи на Робер проницателно го изгледаха и устните му се извиха в доволна усмивка.
— Убеден съм, че ние двамата ще се разбираме много добре. Моят незаконороден брат трябва да бъде по-внимателен. Ако ми служите вярно, когато се оженя за лейди Бедфорд, вие ще бъдете управител на замъка.
Бриана се намираше на кръстопът между двамата силни мъже. Бе послушала сърцето си и се бе отдала на любовта си към Кристиан Хоуксблъд, когато нямаше право на това. Неговият брат пръв предяви претенции към нея. Ако изостави Робер, ще стане ужасен скандал — всички ще я упрекнат, че го е напуснала заради сакатия му крак. Щеше завинаги да бъде опозорена. Кристиан бе по-силен от Робер и лесно щеше да преживее загубата й. А от друга страна, Робер ще бъде обект на съжаление до края на дните си, ако тя го изостави.