Сладкото ухание на женски парфюм се понесе по неподвижния въздух, смесвайки се с мириса на прастаро дърво и кожа. А сега имаше и нещо друго. Основно мирис на пот, да, но и нещо металическо и кисело.
Сепнато осъзнах, че това беше вонята на кръв.
4.
Схватката за отмъщение
Схватките за отмъщение обикновено завършват с обезглавяването на изгубилия.
Понякога се прерязва само гърлото.
Това са предпочитаните методи. Многобройните порязвания по тялото водят до грозна смърт.
Навсякъде цареше вълнение. Трептеше във въздуха, пърхаше по устните на жените и трепереше по неспокойните ръце на мъжете. Но едва ли някой беше по-развълнуван от мен. Най-после гледах надолу към Арена 13! Цялото ми тяло тръпнеше от нетърпеливо очакване. Имаше толкова много въпроси, които исках да задам, но не си вярвах, че ще мога да проговоря. Знаех, че ще заекна или ще прозвуча глупаво: Тайрън ме изпитваше; трябваше да изглеждам и да звуча уверен.
Пари преминаваха от едни ръце в други; много пари. Залозите се приемаха от букмейкърите, които оживено обхождаха пътеките, приемаха последните трескави залози и издаваха червени билети.
Местата ни бяха на първия ред. Долу, на арената, бавно спускаха от високия таван огромен свещник с тринайсет факли, така че хвърляше потрепваща жълта светлина върху бойците, които вече се бяха появили от двете врати — вратите „мин“ и „маг“ — и заемаха позиции. Първото състезание щеше да започне всеки момент.
Някъде далеч, където не го виждахме, прозвуча басов барабанен звук; бавен, равномерен ритъм като биене на чудовищно сърце.
Сред бойците тръгна висока фигура, облечена в черно и препасана с червен шарф. Барабанът спря да бие съвсем внезапно и над галерията се спусна тишина.
— Това е Пинчън, Главният разпоредител — прошепна ми Тайрън. — Той има пълен контрол в пределите на Колелото, но на Арена 13 задълженията му са главно церемониални. Ще се измъкне оттук, преди да започнат битките. Ако по време на схватката възникне проблем, той ще издаде нужните разпореждания.
Главният разпоредител тръгна между двете противникови групи. Лаксите бяха облечени в металически доспехи от глава до пети, хоризонталните процепи в шлемовете им даваха възможност да виждат. Бяха еднакви с облечения в броня лакс, който Тайрън ми беше показал долу.
Двамата човеци, които стояха зад своите лакси, не носеха защитна броня. Бяха облечени в кожени къси панталони и жакети, първите — изрязани високо над коляното, последният — плътно до мишниците.
Това беше още нещо, което баща ми беше ми описал. Незащитената им плът беше целта на остриетата на лаксите.
С драматично вдигнати ръце, Пинчън погледна нагоре към нас. После, на висок глас, се обърна към галерията:
— Това е Арена 13 — прогърмя той. — Това е битка не на живот, а на смърт. Нека онези, които умрат, да загинат достойно. Нека онези, които оцелеят, ги помнят. Нека схватката започне!
Правилно ли бях чул? Какво ставаше? Не можех да повярвам. Защо се биеха до смърт?
Погледнах Тайрън, опитвайки се да уловя погледа му. Видях, че двамата бойци бяха просто момчета, съвсем малко по-големи от мен. Но Тайрън гледаше надолу на арената.
Главният разпоредител се обърна и се отправи към вратата за „маг“ бойците. Тук спря и вдигна към устните си дълъг сребърен тромпет: разнесе се висока пронизителна нота. Двете врати моментално се затвориха с тътен.
Тълпата беше напълно безмълвна. Нито една от фигурите на арената долу дори не беше помръднала.
— Какъв цвят са билетите, продавани от разпоредителите, момче? — попита Тайрън.
Нямаше нужда да проверявам; бях ги забелязал на влизане.
— Червени са — отговорих.
— Да, червени са, момче, и причината е, че това е схватка за отмъщение. Чу какво каза Главният разпоредител. Това е схватка, в която обикновено някой умира. Затова те доведох тук. Исках да видиш точно колко лоши могат да станат нещата.
— Но защо се бият до смърт? — попитах. — Каква причина може да има за това?
— Понякога е спор за жена. В този случай е най-обикновена глупост. Напили се една нощ и си разменили обиди. Положението излязло от контрол и били разменени твърде много горчиви думи. Така че избрали да уредят въпроса тук. Сега ще се лее кръв!
Бойците се сблъскаха силно, с оглушителен трясък на метал в метал; изглежда, че боецът в позиция „мин“ моментално изпадна в беда. Краката му започнаха да тупат отчаяно по дъските, давайки сигнал за нови движения на единствения му лакс, който срещаше големи затруднения да го защити от остриетата, опитващи се да срежат плътта му.