— На Арена 13 умират хора… — говореше бавно и обмислено. — Това не е главното намерение, но се случва. Видя онези петна по пода. Това е кръв. Част от нея е много стара. Друга е едва от миналия сезон. А скоро ще се добави още.
Той спря и се обърна да ме погледне в лицето, взирайки се в очите ми:
— Дали не се вразуми и не размисли, момче? — попита.
Отворих уста да отвърна, но преди да успея да проговоря, той изпусна продължителна въздишка:
— Виждам го в лицето ти! Очите ти блестят от възбуда. Дори след това, което казах, след нещата, които видя, все още не си размислил, нали?
Поклатих глава:
— Искам да се бия на Арена 13.
— Упорит си, ще ти го призная, момче. И въпреки усилията ми нищо, което казах, не те разубеди. Това е нещо, което правя с всичките си потенциални възпитаници — трябва да съм сигурен, че са напълно убедени.
Почувствах прилив на надежда. Дали възнамеряваше да ме приеме, помислих си с надежда.
Той посочи надолу:
— И така, момче, да се връщаме в къщата ми. Гладен ли си?
Кимнах.
— Е, днес ще вечеряш добре. Всичките ми възпитаници се хранят добре.
5.
Две важни правила
Боговете възнаграждават амбицията, защото без нея ние сме само прах.
Докато наближавахме къщата на Тайрън, осъзнах, че улиците се бяха променили. Изкачвахме се и вече бях забелязал, че тук дървените тротоари бяха в много по-добро състояние. След известно време те бяха заместени от каменни плочи, докато калните пътища отстъпиха място на по-широки павирани улици. Скоро навлязохме в булевард с дървета със свежи зелени листа. Тук живееха заможните обитатели на града.
Някои от дървените къщи в този район бяха по-високи от един етаж, но къщата на Тайрън се оказа различна.
Тя имаше четири етажа и беше най-високата къща, която бях виждал в Гиндийн. Той извади от джоба си ключ и отвори вратата, пристъпи вътре, после се обърна и застана с лице към мен, сякаш за да ми препречи пътя.
— Ще ти дам едномесечен изпитателен срок — каза. — Дните ще бъдат дълги и ще включват както практически бойни умения, така и теория на Ним, последвани в края на деня от основи на математиката. Ще има и елементарно обучение по други предмети, включително история.
Сега беше потвърдил отвъд всяко съмнение. Щях да получа шанса, за който си бях мечтал.
— Има две важни правила, които да запомниш: първо, не позволявам на възпитаниците си да пият алкохол. Той забавя ума и тялото — което е последното нещо, от което има нужда един боец на Арена 13. Хвана ли те да пиеш, ще те изхвърля. Второ, трябва да положиш клетва, преди да излезеш на арената за пръв път. Такъв е законът. Ще трябва да се закълнеш пред Главния разпоредител никога да не използваш стоманено острие като оръжие извън арената. Аз обаче отивам една стъпка по-нататък и забранявам и битките с тояги. Това е собственото ми правило за онези, които работят за мен. Ясно ли е? Или това ще бъде твърде непосилно за преглъщане от най-добрия боец с тояги в Мипосин? — попита той сухо.
— Мога ли да попитам защо забранявате боевете с тояги? — попитах.
Тайрън повдигна вежди и за момент си помислих, че се канеше да ме нахока. Но после лицето му се отпусна.
— За да постигнеш успех в боевете с тояги, са ти нужни бързина и умение. Но голяма част от този вид борба е спонтанна. Не можеш да си позволиш да се биеш така на Арена 13. Нужна ти е дисциплина, за да си партнираш с лаксите. Боевете с тояги създават лоши навици, които могат да струват скъпо на един боец на Арена 13. Не всеки мисли същото като мен, но в моята школа аз налагам правилата. Затова ще те попитам отново, Лейф. Ще се придържаш ли към това?
Кимнах:
— Ще спазвам правилата ви — казах му; сърцето ми бумтеше от вълнение. — Оставих тоягите си, преди да потегля за града. Благодаря, че ми дадохте шанс да се докажа. Обещавам да не ви предавам.
— Е, момче — каза Тайрън, — обучението ти започва утре, но сега е време за вечеря. По-добре първо се измий. Собствените ти дрехи ще трябва да свършат работа засега, но сутринта ще измисля нещо по-добро.
Влязохме в това, което очевидно беше трапезарията, и видях, че вече сервираха вечерята. Тайрън явно беше заможен човек и можеше да си позволи слуги, които сега се суетяха около дългата маса и поставяха в центъра й горещи, вдигащи пара блюда с месо и зеленчуци. Храната ухаеше вкусно. Устата ми започна да се пълни със слюнка.